Сергей Тимофеевич Аксаков [20. 09 (1.10). 1791, Уфа - 30.04. (12. 05.). 1859, Москва] е руски прозаик, мемоарист, критик, журналист. Произхожда от дворянско семейство. Завършва гимназия и университет в Казан. От 1808 г. се установява в столицата, работи в комисията по съставяне на закони, а после в служба по държавните доходи. Създава многобройни литературни запознанства, за част от тях (адмирал Шишков, Державин, Шушерин) написва по-късно мемоари. Дебютира в печата с басня. Превежда Молиер, Софокъл, Боало и др. През 1816 г. се жени за Олга Семьоновна Заплатина, дъщеря на живеещ в Москва суворовски генерал. Сергей Аксаков е баща на Константин Аксаков - известния критик, поет и учен, и на Иван Аксаков - също известен поет, критик, публицист, известен деец на славянофилството. Общо има 10 деца. Член на Обществото на любителите на руската словесност при Московския университет от 1821 г. През 1821-1826 г. живее в имението си Надеждино, Оренбургска губерния, от 1826 г. - окончателно в Москва, където работи като цензор, училищен инспектор, директор на земеделски институт. В дома му се създава традицията за т. нар. аксаковски съботи, на които се събира патриотичният и интелектуален елит на Москва, по-късно към него се присъединява и Гогол. По това време С. Аксаков се изявява като литературен и театрален критик - в сп. “Московский вестник” и в. “Молва”. В статиите си дава висока оценка на Шушкин, актьора Шчепкин, осъжда чиновническата корупция, полемизира с либералите (Полевой, сп. “Московский телеграф”). През втората половина на 30-40 г. участва активно в обществения и литературен живот. Домът на Аксакови, благодарение на усилията на синовете Константин и Иван, става един от центровете на формиращото се славянофилство; тук идват най-видните му представители: Ив. В. и П. В. Киреевски, А. С. Хомяков, Ю. Ф. Самарин, А. И. Кошельов и др. Издава дилогията си “Записки за риболова” (1847) и “Записки на оръжейния майстор-ловец от Оренбургска губерния” (1852), която има огромен успех. През 50-те г. тежко преживява смъртта на Гогол и изгарянето на 2 том на “Мъртви души”. Спира се на случилото се в редица статии и в “История на моето познанство с Гогол” (публикувана посмъртно, в 1890 г.) - един от най-добрите образци на руската мемоарна литература. Въпреки приближаващата слепота и влошаването на здравето му, създава автобиографичната си художествено-документална дилогия, включваща”Семейна хроника” (1856) и “Детските години на Багров-внук” (1858), възпроизвеждаща живота на три поколения, в която се акцентира на семейната хармония. Пише и други мемоарни произведения: “Спомени” (публ. 1856 г. заедно със “Семейна хроника”), “Литературни и театрални спомени” (публ. 1856-1858 гг.), “Събиране на пеперуди” (публ. 1859 г.), “Срещи с мартинисти” (публ. 1859 г.).

Публикации:

Поезия:

РУСКИ ПОЕТИ - XIX ВЕК - І/ превод: Георги Ангелов/ брой 39 април 2012