Евгений Баратински

Евгений Абрамович Баратински (Боратински), руски поет, е роден на 19.02. (2.03. н.с.) 1800 г. в село Мара, Тамбовска губерния в дворянско семейство на генерал-лейтенант и бивша фрейлина. Един от видните поети от пушкиновия кръг, който може да бъде поставен редом с Тютчев. Пише стихове от юноша. Баща му умира, когато бъдещият поет е на 10 г. В периода 1812-1816 г. учи в Петербургския Пажески корпус. През 1819 г. е зачислен като редник в лейбгвардейски полк в столицата. По това време се сприятелява с Пушкин, Делвиг, Гнедич, Кюхелбекер и публикува първите си произведения: послания, елегии, мадригали, епиграми. През 1820 г. създава поемата „Пирове”, донесла му голям успех. През 1820-1826 г. служи във Финландия като унтер-офицер в пехотен полк, много пише, видно място в творчеството му от това време заема елегията - „Финландия”, „Разубеждение” (по която Глинка създава музика), „Водопад”, „Истина”, „Признание”, „Буря” (1825) и др. Поемата си „Еда” пише през 1826 г., тя е посрещната възторжено от Пушкин. Други поеми: „Бал” (1828), „Наложница” (1831) и „Циганка”. Произведен в офицер през април 1825 г., излиза в оставка, жени се за дъщеря на генерал-майор - Анастасия Лвовна Енгелгард и се установява в имението Мураново край Москва. През 1827 г. издава първия си сборник със стихове. От 1832 г., когато започва издаването на сп. „Европеец” (излезли само 2 броя) става един от активните му автори. Пише проза и драми. Последната му книга е сборникът „Здрач” (1842), в който са събрани стихотворения от втората половина на 1830-те - началото на 1840-те. През 1843 г. пътува зад граница, прекарва половин година в Париж, среща се с писатели и обществени дейци от Франция (Ламартин, дьо Вини, Мериме, Сент Бьов, Гизо и др.) Разболява се в Неапол и скоропостижно умира на 44 г. на 29. 06. (11.07. н.с.) 1844 г. Тялото му е пренесено в Русия и погребано в Тихвинското гробище в Александро-Невската лавра (Санкт Петербург). Характерни за творчеството му са лиризмът, психологическата и философска дълбочина.


Публикации:


Поезия:

РАЗУБЕЖДЕНИЕ/ превод: Добромир Тонев/ брой 36 януари 2012

РУСКИ ПОЕТИ - XIX ВЕК - І/ превод: Георги Ангелов/ брой 39 април 2012

РАЗДЯЛА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 44 октомври 2012

ВОДОПАД/ превод: Елена Коматова/ брой 48 февруари 2013

РУСКИ ПОЕТИ - XIX ВЕК/ превод: Красимир Георгиев/ брой 50 април 2013

ЗИМА/ превод: Кирил Христов/ брой 51 май 2013

РАЗДЯЛА/ превод: Димитър Горсов/ брой 55 октомври 2013

СТИХОВЕ/ превод: Татяна Любенова/ брой 77 октомври 2015

ТАЛАНТЪТ МИ Е С БЕДЕН ГЛАС…/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 92 февруари 2017

ЕСЕН/ превод: Татяна Любенова/ брой 94 април 2017

СТИХОВЕ/ превод: Николай Бояджиев/ брой 113 януари 2019