Иван Козлов

Иван Иванович Козлов [11 (22). 04. 1779, Москва - 30. 01 (11.02). 1840, Петербург] е руски поет и преводач. Произхожда от стар и знатен дворянски род. Служи в канцеларията на московския главнокомандващ; през 1812 г. работи в комитет за московското опълчение, после - в департамента за държавните имущества. През 1818 г. поради паралич изгубва краката си, а през 1821 г. ослепява напълно. По свидетелството на приятеля му Жуковски, Козлов понася бедата си с удивително търпение. Знаейки от дете френски и италиански, сега научава английски, полски и немски. Печата стихове от 1821 г., следващите диктува на дъщеря си. През 1824 г. издава книгата си „Стихотворения”. Автор на поемите “Монах” (1824) и “Княгиня Наталия Борисовна Долгорука” (1824-1827). Превежда “Слово за полка на Игор” (”Плачът на Ярославна”, 1825), творби от Байрон, Бърнс, Ламартин, Шение, Манцони, Петрарка, Мур, Мицкевич, Уърдсуърд и др. Отхвърля бунта на декабристите. “Байроническите” му поеми оказват значително влияние на младия Лермонтов. Погребан на Тихвинското гробище в Александро-Невската лавра близо до Жуковски. Съчиненията му са издавани през 1833, 1840, 1855, 1892 г. Оригиналните му и преводни произведения трайно са влезли в музикалния бит и в народния песенен репертоар (”Романс”, 1823; “Венецианска нощ”, 1825; “Вечерен звън”, 1827; “Португалска песен”, 1828, и др.).


Публикации:


Поезия:

РУСКИ ПОЕТИ - XIX ВЕК - І/ превод: Георги Ангелов/ брой 39 април 2012

ВЕЧЕРЕН ЗВЪН/ превод: Красимир Георгиев/ брой 45 ноември 2012

СЕЛСКИ ЖИВОТ/ превод: Петко Недялков/ брой 48 февруари 2013

ВЕЧЕРЕН ЗВЪН/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 97 юли 2017

ПЛАЧЪТ НА ЯРОСЛАВНА/ превод: Василка Хинкова/ брой 122 ноември 2019


За Иван Козлов:

ЕКСПРОМТ/ автор: Николай Станкевич/ брой 42 юли 2012