Начо Христосков
Начо Христосков e роден на 03.08.1953 г. в село Христо Милево (сега Милево), Пловдивско. Завършил е Българска филология в Шуменския университет „Константин Преславски”. Работил е като нощен възпитател, директор на младежки дом, организатор в сферата на културата, редактор, преподавател, зам. директор на СОУ, извънщатен сътрудник на вестници и списания. Бил е безработен и преди, и след 10-и ноември 1989 г. От 1992 до 2000 г. е бил директор на най-старото българско книгоиздателство - „Христо Г. Данов”, Пловдив. От 1976 г. досега е печатал свои разкази в редица национални и регионални литературни издания. Печелил е награди от местни и национални конкурси. От 1994 до 2002 г. е бил член на Комисията за наградите „Пловдив” - раздел „Художeствена литература и превод”. От 2008 г. досега е член на журито на фондация „Орфей” в ежегодния Национален литературен конкурс за деца и младежи до 25 г. възраст. Автор е на книгите: „Дъх на ягоди, полъх на любов и телеграма” (разкази, изд. „Христо Г. Данов”, Пловдив, 1990), „Подхвърлянето” (роман, изд. „Христо Ботев”, София, 1995), „Слънчевото куче” (новели, изд. „Летера”, Пловдив, 2000) „От пролуката до гроба” (разкази, изд. „Жанет-45″, 2010), “Разкази за Иван” (разкази, изд. “Летера”, 2014), “Последното писмо до Бог” (изд. “Хермес”, 2014). Негови творби са превеждани и печатани на немски език. Участвал е в няколко Международни писателски срещи в Германия. Живее и работи в гр. Пловдив. Умира на 15 април 2019 г. Погребан в родното си село.
Публикации:
Проза:
ДА СЕ ЛЮБИШ С МИНИСТЪРКА/ брой 34 ноември 2011
СБЪДНАТА МЕЧТА/ брой 35 декември 2011
ПРИКАЗКА ЗА ПИСАТЕЛИ/ брой 44 октомври 2012
ПАРЧЕТА ПРОЗА/ брой 48 февруари 2013
ДЕЛО № 1212/ брой 49 март 2013
ПОБЕДИТЕЛЯТ/ брой 54 септември 2013
НЕДОВЪРШЕНИЯТ ПОРТРЕТ НА ХУДОЖНИКА/ брой 56 ноември 2013
ДВА РАЗКАЗА/ брой 76 септември 2015
Публицистика:
СПОМЕНИ ЗА ПРЕЗИДЕНТИ И МЪРТВИЯ ПОЕТ/ брой 36 януари 2012
Критика:
НАВЪТРЕ - КЪМ ОЗАРЕНИЕТО ОТ ПОЗНАНИЕТО/ брой 75 юли 2015
Критика за Начо Христосков:
ЗА ИЗТЪРПЯВАЩИТЕ ИСТОРИЯТА/ автор: Емилия Каменова/ брой 130 септември 2020