КУВИТЕ
Като дете родителите му бяха пропуснали да го водят на логопед. Оттогава езикът му така и не можа да се научи да опира и вибрира, където трябва и затова звукът „р” просто изпадаше от всички думи в говора му.
Компанията на пияниците от крайния квартал да же-пе прелеза си го знаеше - седнеше ли на масата им, всички други теми на разговор отпадаха.
Той отпиваше злостни глътки от питието си и започваше своите нападки срещу „кувите”. Имаше си лична причина за това - жена му го беше изоставила преди година. Най-много го вбесяваше факта, че открито, нагло и безсрамно отиде да живее при любовника си в съседния квартал… Тирадите му срещу леките жени винаги завършваха с гръмка псувня и обобщението, че всъщност самият живот е най-голямата „кува”…
След година пияниците от компанията най-неочаквано го видяха на няколко пъти да излиза с една жена от квартала, чието тяло за повечето от тях не беше непознато…
Само след месец пък с изумление разбраха, че се е оженил за нея… Явно поради тази причина, все по-рядко сядаше на масата им. В случаите, когато това станеше и те се опитаха да подхванат темата за „кувите”, за тяхна огромна изненада той предупредително изръмжаваше да спрат…
Четиридесет години от устата му не не беше излизал звукът „р”. Ала сега - само един Бог можеше да каже как бе станало чудото - при тези предупредителни изръмжавания, езикът му вибрираше като бормашина и „р”-то режеше като с трион настъпилата тишина…
