Начо Христосков

В едно бедно Царство-господарство много хора пишели и искали да станат писатели. Нищо лошо. От петима, поне четирима, смятали написаното от тях за най-хубаво. Излъсквали думите и изреченията си с оцет и олио, любували се с най-близките си приятели на готовите текстове и търсели всевъзможни начини да ги изложат на Голямата стъклена витрина на царството, за да може да ги видят колкото се може повече хора. Пред тая витрина, колкото повече простосмъртни читатели възкликнели „ах”, „ох” и „браво!”, толкова повече душата на авторите преливала от горещите вълни на задоволството и признанието…Ако пък се случело пред Голямата стъклена витрина случайно да се поспре и кимне одобрително с глава и някой от приближените на Царя, от чиято воля зависели съдбините на Царството, болшинството от тези автори направо литвали към небето с опияняващото усещане, че са на една педя от Бог…
Един ден в Царството обявили конкурс за най-хубава приказка. След дълги административни и недокрай ясни правила и процедури до финалния кръг били допуснати трима автори. И тримата трябвало да напишат върху Голямата стъклена витрина своята приказка. След това съставеното от приближените на Царя жури щяло да определи коя е най-хубавата.
Първият от авторите се славел със своето мощно въображение. Бил убеден, че неговата приказка ще спечели. Увереността му се подкрепяла и от изречените от великият Айнщайн думи, че „въображението е по-важно от познанието”…
Вторият се славел с мощната си ерудиция. Той също бил убеден, че неговата приказка ще е най-хубавата. Давал си сметка за ролята и значението на въображението, но никога не забравял казаното от Владимир Набоков, че и „децата рисуват с голямо въображение, но това все още не е истинско изкуство”…
Третият автор пък бил роден сладкодумец. Така пластично разказвал, че никой не можел да му го отрече. Той уважавал въображението и мисълта, но все пак мислел, че вроденето умение да подреждаш гладко и леко думите е водещото. Поради това смятал, че неговата приказка ще бъде оценена като най-хубавата…
Под зоркия поглед на журито и тримата започнали да пишат върху Голямата стъклена витрина своите текстове. В момента, когато слагали точката на последното си изречение, пред тях изскочило някакво джудже. До този момент то се спотайвало зад гърбовете на хората от журито. Сръчно натиснало някакво бутонче и написаните от тримата автори приказки мигновено изчезнали. Още по-сръчно, джуджето извадило от задния джоб на панталонките си лист и бързо започнало да преписва от него думите върху Голямата стъклена витрина… Самите автори се заоглеждали безпомощно… Приказките им били изтрити пред очите на любознателните читатели. Обаче не можели да направят нищо. Затова, заедно с текстовете си , подобно на хитовия рапърски припев „дим да ме няма!”, тъжно се изпарили от мястото на състезанието… Преписвайки и последната дума от своята приказка, джуджето победоносно вдигнало във въздуха късите си ръце!
Строгото жури добросъвестно и прилежно съставило своя протокол. За безспорен победител в конкурса за най-хубава приказка в Царството било обявено Джуджето.