Начо Христосков

Облечена в широката и дълга черна тога, младата съдийка енергично влезе в съдебната зала. Седящите вътре тутакси се изправиха почтително. Тя учтиво поздрави с „добро утро” и делово седна на мястото си. На масата пред нея лежаха осемте папки с предстоящите за разглеждане бракоразводни дела. Секретарката акуратно ги беше подредила в редица една до друга. Изглеждаха като рекламна стока от витрина на магазин. Първа по номерация беше папката с дело №1212. Съдийката изчете имената на ищцата и ответника, призова ги да заемат местата си срещу нея. Ищцата не се явяваше лично. Представляваше я адвокатка на средна възраст, а ответникът - висок мъж на около 35 години - застана сам зад катедрата. Съдийката го поизгледа позачудено - такива случаи бяха рядкост. Явно щеше да се представлява сам.
Първа започна адвокатката. Потвърди искането на съпругата за прекратяване на брака, „изцяло по вина на съпруга”, предоставяне семейното жилище и родителските права върху детето на нея, както и доста високия размер на бъдещата издръжка…
С професионална непроницаемост, но с вътрешен интерес и без да е видимо за другите, младата съдийка следеше реакциите на съпруга. Беше й интересно до каква степен впечатленията й на живо щяха да съвпаднат с твърденията на съпругата му, описани в Исковата й молба за развод. Изглеждаше спокоен. На въпроса й: „Вие искате ли развод?”, той ясно, кратко и спокойно отговори „Не!”
Преминаха към доказателствената част. Макар и да имаше само две години стаж, съдийката вече знаеше, че тук се лъже най-много. С един тон по-високо и лек укорителен патос адвокатката на съпругата посочи конкретните вини на съпруга: „Системни изневери, прояви на физическо домашно насилие, недостатъчни грижи за детето”. Предостави и медицинско, където черно на бяло беше записано: „ Лека драскотина и насиняване върху предна дясна подбедрица. Възможно е да са получени от ритник по описания от пострадалата начин”.
Съдийката знаеше много добре, че такава драскотина и синина могат да се получат и от най-обикновено спъване в крака на кухненската маса. Ала нямаше как - медицинското си имаше печат с лекарски подпис и трябваше да го приеме и приложи като доказателство към делото. Пак невидимо за другите, продължаваше да следи реакциите на съпруга. Долови лекото потрепване на адамовата му ябълка само когато се спомена за детето…
Адвокатката на съпругата му беше обиграна - знаеше, че краткото и фронтално нападение е печелившата тактика. Затова, посочвайки с очи мъжа, зададе на свидетелката, доведена да подкрепи твърденията на съпругата, един единствен въпрос: Кажете ясно и точно какво знаете за този човек като съпруг?
Свидетелката, приятелка на ищцата, заговори без паузи и запъвания, сякаш четеше новина от жълт вестник: „Семейни приятели сме. Веднъж с очите си го видях да прегръща някаква жена, а после двамата да влизат в хотел. Пак пред очите ми не се е сдържал - крещял е и е шамаросвал жена си. Пък за детето, да не говорим - прехвърлил е грижите за него изцяло върху нея, сякаш не му е баща!”
При последните думи, съдийката усети, че надигащите се възмущение и гняв у слушащия свидетелските показания мъж са на път да го завладеят. Издаваха го инстинктивно свиващите се пръсти на едната ръка и леко приведеното му напред тяло…
Само да не избухне! - потръпна вътрешно в себе си съдийката - Дано да се сдържи и не я нарече „гадна лъжкиня” или „курва”! Тогава, колкото и да не ми се иска, ще съм задължена да го изгоня от съдебната зала…
Високият мъж я погледна в очите и сякаш разчете опасенията й. Овладя се и не каза нищо, само леко въздъхна…
При повикването, неговият свидетел чевръсто застана на посоченото му място. Започна разпалено: „Работим заедно от пет години. По-свестен и търпелив човек от него не познавам. Знае, че жена му си има любовник, но й дава шанс да се осъзнае… Аз ако съм на негово място, отдавна да съм й бил дузпата… Но той не иска развод, защото продължава да я обича, а и най-вече - заради детето… Обича го безумно.. Всеки ден той го кара и взема с колата от градината! А тя си развява байрака!”
Адвокатката на съпругата изгледа в упор свидетеля: „Уважаема госпожо съдия, нека свидетелят каже виждал ли е с очите си споменатия от него „любовник” на моята доверителка, къде и в какво се е изразявала интимността помежду им?”
Свидетелят подскочи обидено: „Вие какво искате - да съм ги видял на калъп ли!?” - разпери учудено ръце той.
Адвокатката тутакси се възползва от емоционалната му реакция: „Уважаема госпожо съдия, моля да отхвърлите като неверни и изцяло измислени показанията на този свидетел. Повече от очевидно е, че предварително е подучен от отсрещната страна какво да говори. Предоставихме Ви медицинското удостоверение, чухте и автентичните показания на нашата свидетелка. Считам, че убедително доказахме твърденията си, заявени в исковата ни молба!”
При тия нейни думи свидетелят на високия мъж съвсем избухна. „Госпожо съдия, на опашатите лъжи на оная курва - посочи вратата през която преди малко бе напуснала залата свидетелката на съпругата - и на тази, тази… дето предварително я е… - посочи гневно адвокатката той - ли ще вярвате или на мен? Крадецът вика: дръжте крадеца!” Пое си дъх, готов да продължи…
Адвокатката погледна очаквателно младата съдийка. Последната нямаше какво друго да направи. Обърна се към разтреперания от възмущение свидетел: „Отстранявам Ви от залата, заради непристоен език и обидни квалификации!” По процедура сега трябваше да даде думата на ответника да се защити. С някакъв неочаквано появил се и все по-усилващ се у нея вътрешен трепет слушаше и преценяваше всяка негова дума, сричка или жест. Искаше й се и очакваше той да оспорва автентичността на медицинското свидетелство, да поиска графологична експертиза на лекарския подпис, да поиска да бъдат изслушани нови свидетели…
Явно, че беше интелигентен и не бе подготвен за спор в съдебна зала. Не ръкомахаше. Говореше ясно и логично. Първо се извини за избухването на свидетеля си. Въпреки, че трудно скриваше обидата и огорчението си, не употреби нито една злостна дума срещу жена си, остави без коментар твърденията й по негов адрес. Едно-единствено споменаване на името й, придружено с мъчително преглъщане и едва доловима въздишка, издаваха, че все още я обича… Не каза и нищо в своя защита. С две-три изречения сподели, колко сложни понякога са отношенията в една съпружеска двойка и, че точно какви са те е много трудно доказуема работа. Завърши с това, че поради различни причини „тези отношения може да изтънеят и до косъм, но ако на него виси малко и беззащитно дете, то който и от краищата на косъма да бъде изпуснат, то детето неминуемо ще падне и ще се натърти.”
Метафоричния начин, по който мъжът представи последиците за детето от искания развод, извикаха в съзнанието на младата съдийка образа на собственото й тригодишно дете. За секунди релефно видя опънат над земята като въже дълъг косъм - единият край държи тя, другият мъжът й. А по средата, помежду им, вкопчило ръчички в косъма, поглеждайки ту единия, ту другия, детето им безпомощно да люлее крачета над земята… Потръпна за миг, но бързо се овладя.
„До един месец съдът ще излезе с решение!”- приключи с първата папка от днешните си дела тя. Очите й проследиха гърба на излизащия от залата висок мъж…
След половин година младата съдийка за първи, а може би и за последен, път изневери на своя съпруг. Направи го с онзи висок мъж, изгубил бракоразводно дело №1212.