ОХЛЮВ
Обширните лозови масиви раждаха едри и тежки гроздове от много години. Десетхилядното градче Гроздево дължеше името и известността си именно на неповторимия вкус и аромат на тукашното грозде. Едва ли имаше българин, който да не е ял от него.
В края на лятото доведоха на посещение в Гроздево група френски парламентаристи. Придружаваше ги българският им колега, депутат от този район. Той самият нито беше роден, нито беше живял някога тук. Въпреки това, отлично знаеше за славата на гроздето.
Французите - къде от куртоазия, къде от чисто любопитство - живо се интересуваха от почти всичко в Гроздево: промишленост, селско стопанство, образование, култура…
В града има четири основни училища плюс една гимназия… - започна да изброява българският депутат.
Преводачката беше родена и израсла като дете тук. Тя не беше скъсала връзката си с родния край и много добре знаеше, че поради липса на деца още преди десетина години основните училища бяха останали само две. Порутените сгради на другите две пустееха като душа на геронтофил…Въпреки фактите, преведе очевидното преувеличение на депутата едно към едно.
Книжарниците са две, имаме и уникален градски музей - продължи да реди той.
На преводачката й беше известно, че в Гроздево вече почти никой не купуваше книги. А и нямаше от къде. Също от десетина години, помещенията на някогашните две книжарнички бяха преустроени в баничарници. Градския музей отдавна беше заключен и с пробит покрив и изпочупени прозорци просто беше ограбен… И тази неистина на българския депутат тя преведе буквално.
А гроздето - депутатът посочи с ръка лозовите масиви на хълма - е нашата гордост! Заповядайте след месец-два пак! Тогава то вече ще е напълно узряло и сами ще можете да се убедите в чудесния му вкус и аромат !
А колко декара е, кога е засаждано? - интересуваха се французите.
Депутатът знаеше, че лозята са засаждани преди тридесет години, още по комунистическо време. Макар че от тогава той помнеше само червената си пионерска връзка, изпитваше непоносимост към всичко, свързано с оня период. Затова съобщи някакво впечатляващо число декари, а за годината на засаждане помаха неопределено с ръка… Погледна часовника си и любезно покани гостите на обяд.
Заведе ги в тихо и романтично крайградско ресторантче. Собственикът му, личен приятел на депутата, ги посрещна и настани на масите сърдечно. След като внимателно изслушаха превода на менюто и вкусовите характеристики на многобройните ястия, французите си избраха за основно панирани охлюви със салата от маруля и червени репички.
Яденето явно им хареса, усещаше се по одобрителното изражение върху лицата. След десерта - сладолед с резенчета от меден пъпеш - благодариха дълго и искрено. В добро настроение, после сами предложиха да се поразходят по тревистия бряг на кротко бълбукащата край ресторантчето бистра рекичка. Тя беше едно от малкото места, където растяха и цъфтяха водни лилии. Това рядко цвете вирееше само на още две места в България. Французите се възхищаваха на красивите му бели цветове и сипеха комплименти за уникалността на българската природа.
Един едър охлюв бе подал глава от бялокремавата си лъскава черупка и се бе залепил за един по-висок стрък трева. Рогцата му стърчаха като обърнати с точките нагоре удивителни…
Най-младият от френските парламентаристи възкликна радостно, наведе се и го взе в шепата си. Охлювът тутакси се скри в черупката си…
Това е вкусотията, която ядохме! - реши да го осведоми българският парламентарист и гордо добави - Тук има охлюви, с лопата да ги ринеш!
Така ли?! - искрено се изненада французинът. След кратка мисловна пауза, учудено попита: В такъв случай защо не правите ферми за охлюви? Доходно е, а пък и производството ще е екологично чисто…
Българският депутат го изгледа като ученик учителя си, който му е решил задачата на матура. Наведе се над ухото на преводачката и ентусиазирано й прошепна: Само след няколко месеца от комунистическите лозя няма да остане и корен!…
Така и стана. Само след година по голия, изкоренен от лозята хълм защъкаха ромите и безработните българи от Гроздево. След поредния дъжд те се навеждаха и с високо навирени задници пълзяха между тревите и храстите да търсят охлювите, които търговците на едро изкупуваха и продаваха след това един господ знае къде и на каква цена.
