УРОКЪТ
Шефът беше пич, ала жена му бе гадна. Нейните постоянни заяждания, мнителност и дребнавост вбесяваха Иван. Ако можеше да си намери по-бързо друга работа, заради нея той тутакси би напуснал тая фирма за ПВЦ и алуминиева дограма…
В нея Иван беше монтажник. Работеше в екип с още едно момче малко по-голямо от него..
Всъщност цялата фирма се състоеше от шест човека. Шефът, който беше неин едноличен собственик, гадната му жена, която приемаше поръчките на клиентите и оправяше счетоводството, както и Иван с неговия партньор и другия екип от още двама. Двата екипа ходеха по домовете на клиентите да монтират поръчаните от тях врати и прозорци. За колата, с която ги превозваха, дори нямаха шофьор. Всеки екип сам си караше колата.
За шефа, също млад човек, четири пет-години по-голям от Иван, никой от работниците му не можеше да каже нищо лошо. И четиримата го възприемаха като мъжкар, уважаваха го и си вършеха съвестно работата. Обаче за жена му единодушно бяха на обратното мнение.
И моята жена понякога не мога да я разбера какво иска и това ме дразни, но това чудо - сочеше към стаичката на шефската жена партньорът на Иван - не се понася! Чудя се понякога как шефът я търпи? Ако и в къщи е такава, каквато е и тук, не му завиждам!
Иван все още не беше женен и не можеше да се произнесе така категорично по въпроса за семейните отношения. Обаче мнението му за жената на шефа напълно съвпадаше с това на колегата му. Гадна беше и не можеше да я понася…
Гледай да не попаднеш на такава като нея! - съветваше го приятелски и го предупреждаваше партньорът му - Ти си готин! Е, и шефа е готин, ама на.. От баща си съм чувал, че понякога хубавите ябълки свинете ги ядат…
Всъщност, като физика жената на шефа не изглеждаше никак зле. Напротив, беше с правилни черти на лицето и хубаво, с женствени форми тяло. Обаче алчността й към
клиентите, надменното отношение към четиримата работника, студенината и проклетията на характера й, тушираха всичко това…
Никой от четиримата не смееше и не искаше да гледа на нея като на жена. Иван пък най-малко… Може би, защото беше най-млад от всички, към него тя се отнасяше най- зле. Той си вършеше работата съвестно и не можеше да проумее с какво толкова я дразни, за да се отнася по тоя начин с него.
Досега нямаха рекламации, но винаги, когато ги изпращаше да монтират поръчаното от поредния клиент жената на шефа го изглеждаше строго-подозрително и го предупреждаваше: Иване, и да внимавате да не сгафите нещо! Има ли рекламация, веднага изхвърчаш от работа! Сякаш той сам щеше да извършва монтажа, а с него не беше и партньорът му от екипа?
Строго следеше броя на флаконите с монтажна пяна и винаги недоволстваше. Караше се отново само на него: - Пак сте изразходвали огромно количество! Пещери ли запълвате с нея не знам…
- Ама някъде пролуките са доста широки и за запълването им се налага по-голямо количества пяна… - опитваше се да й обясни Иван.
- Не ми се обяснявай, не ми се обяснявай като ученичка! - срязваше го жената на шефа.
Тя сигурно беше на неговите години и ей това нейно изречение: „Не ми се обяснявай като ученичка!” го обиждаше и вбесяваше най-много…
В деня на заплатите и четиримата работници мислено я псуваха и чакаха. Тя нарочно изчакваше да изтече края на работното време и едва тогава им даваше парите. По три пъти броеше банкнотите и им ги подаваше презрително…
Лъжеше клиентите най-нагло. Убеждаваше ги да си поръчат врати и прозорци от по-качествен материал, което естествено струваше и по-скъпо. Калкулираше общата цена по тези тарифи, а след това поръчаното се изработваше от по-долния клас материал… Разликата в изработеното бе тънка, можеше да я забележи само специалист… Поради тая причина досега никой от клиентите не се беше усетил… А и как ще се усети? Жената на шефа имаше хитър трик - подмамваше с бонус: „безплатен комарник!”… А цената на уж безплатния комарник беше три пъти по-ниска от надписаната сума в общата калкулация…
Иван беше убеден, че шефът не знае, нито за гадното отношение на жена си към работниците, нито за тарикатските й номера, с които лъжеше клиентите. Повечето от времето си шефът прекарваше извън офиса. Почти целият му работен ден минаваше в
ходене до цеха за производство, осигуряване на материали, навременното плащане на данъци и други подобни дейности… Е , намираше време един път в месеца, най-често в деня на заплати, да седне за час-два със своите работници в съседния на офиса ресторант да пийнат заедно по едно-две.
На масата в ресторанта, на Иван много му се щеше да каже на шефа какви ги върши жена му ала от уважение към него, се въздържаше… Беше му неудобно… Как да му каже: Шефе, и четиримата виждаме, че си готин, доволни сме и искаме да работим за тебе, ала жена ти…
Иван беше успял да си купи собствена боксониера в един от крайните квартали на града. Единствената стая в нея му беше и хол и спалня и място за тренировки… Фитнес-уредът стоеше по средата, гирите се търкаляха на пода в един от ъглите…
Съседи му бяха двама над седемдесетгодишни старци - бай Кольо и бабичката му. По-бъбрив човек от тоя бай Кольо Иван досега не беше срещал. Умираше да дава съвети. Видеше ли го, тутакси започваше някоя тема. Най-честата беше за жените и семейството.
- Как си, Ванка, как си? - осведомяваше се старецът и започваше - Ванка, време е вече да създадеш семейство! Виждам, че мацките са луди по тебе! Сега си на двадесет и пет, но няма да усетиш как ще дойдат трийсеттте… Знам, че е много сладко да си свободен, ала без семейство не може. Колкото по-навреме, толкова по-добре! И аз едно време бях хубавец като тебе! Мъжкар и половина! И на мен жените ми се лепяха като пчели на мед! Що женчета съм изтръшкал… - хитровато притваряше очи в сладостни спомени бай Кольо…
Всички от входа на блока знаеха за хвалбите му по тънката част. Старецът сам се определяше като „познавач на женската душа.”…
- Жената е като тунел! Влизаш в тъмното и не знаеш кога ще излезеш на светло! Или пък като…- правеше на всеослушание многобройните си сравнения бай Кольо. Не се притесняваше ако и бабичката му беше там. Слушайки приказките му, тя само мълчаливо се подсмихваше…
- Така е, Ванка ! - старецът имаше постоянната потребност някой да слуша разказите му и понякога успяваше да склони Иван да седнат на по бира на масичките пред
павилиончето срещу техния вход - Жените са различни. Ала в едно си приличат. Видят ли мъж като тебе и мене, какъвто бях на младини, коленцата им се разтреперват! Може и да се опитват да го прикрият, но знай го от мене: Разтреперват им се коленцата!
- А, разтреперват! - отегчен от досадните сладострастни спомени на бай Кольо, не се стърпя веднъж Иван и махна с ръка - Имам една шефка, която, където ме види ме хока като ученик! По-гадно същество не съм срещал…
- Много ли е грозна? - изгледа го съчувствено бай Кольо.
- Въобще не е грозна - отговори Иван - Но е надменна, студена и проклета…
- Оо! - изгледа го покровителствено старецът - Бъркаш! Прави се на такава, или защото се вживява в ролята си на шефка или защото…
- Гадна си е по природа… - не се съгласи Иван и въздъхна - Идва ми заради нея да напусна… Но в днешно време трудно се намира работа…
- Защо ще напускаш?! - възкликна искрено учуден бай Кольо - Заради една жена ще си напускаш работата?! И мен преди 35 години една се опитваше да ме тормози на работата, ама после…
Старецът с наслада заразказва: Работех тогава в Завода за целулоза… Комунистическата партия приемаше за свои членове предимно работници. Приеха ме и мене… За щатна партийна секретарка в завода изпратиха една, дето преди това била в комсомола… Беше горе-долу на моите години, ама серт-серт… Хубава жена, а не се усмихва… Все строга, все партията й на устата… Партията каза това, партията каза онова… За две закъснения за работа по половин час ми изяде душата… Докато ме хокаше, като гледах как потрепват едрите й гърди си викам: А, бе тя партията дава, ама и взема! Обещах й, че ще подобря трудовата си дисциплина, като партиен член ще бъда за пример… Видя ли? - поомекна тя - Ако ние партийните членове не даваме личен пример, как ще увлечем останалите? А аз, уж като примерен партиен член започнах по-често да се навъртам в нейната канцелария… Между приказките за работата, партията и изпълнението на плана, започнах да й правя комплименти колко е млада и хубава, а вече партийна секретарка на цял завод! Поотпусна се тая жена, започна да се усмихва… Един ден се реших - или щеше да ме изгони от завода или щях да си живея живота! След комплимента направо я погалих по вътрешната страна на бедрото…Усетих, че мигновено потръпна, но не знаех от възмущение или приятност.. Пуснах си и двете ръце… След като заключихме вратата щеше да ми одере мускулите на гърба от страст… Ама и аз предварително си го бях наумил - секунди след нейната
кулминация, уж между другото прошепнах в ушенцето й: Е, сега вече партията доволна лежи под мене…
След тая случка партийната секретарка на няколко пъти, когато останехме насаме, ми нашепваше умолително в ухото: хайде партията да е пак под тебе!… Обаче аз бях
твърд - само един път, за урок… Направи и ти като мене с твоята шефка! След това ще видиш студена и надменна ли е.
Разказът на бай Кольо дали беше истина или измислица, Иван не знаеше, но му се стори доста просташки. Да правиш секс с жена, която те тормози на работното място, само за й дадеш урок и я омилостивиш? А и в неговия случай шефът беше толкова свестен… Не можеше да си представи интимност с нея. Възприемаше я единствено като контур на женска фигура и глас, който всеки момент или ще се заяде или ще му се скара за нещо…
Жената на шефа продължаваше да тормози Иван. При поредното тръгване за дома на клиента той отиде при нея да вземе монтажна пяна. Оная отново се развика: Ама вие наистина си мислите, че тая пяна е море! Иване, само да те хвана, че крадете от нея, тутакси ще бъдеш уволнен! Само да те хвана!
Говореше за кражба в множествено число, а с уволнение заплашваше само него.
В стаята бяха само двамата…
Иван досега винаги си беше мълчал. Гледаше да е далече от полезрението й. Ала сега не побърза да излезе от стаята й, както бе правил преди. Не издържа на нейните унизителни подозрения и заплахи. Ядосано остави кашончето с монтажна пяна на пода. Доближи се заплашително близо до жената, сякаш тя беше мъж и по мъжки щеше да се разправя с нея. Мускулите под тениската му играеха…
Усетила гнева му, за да се предпази, тя интуитивно хвана ръцете му над лактите… Погледът й беше уплашено-умолителен…
- Ей!… - объркан и засрамен, че е налетял на жена, бързо се овладя той. Промълви смутено: Извинявай! Видя, че уплахата изчезна от очите на жената, ала все още го държеше над лактите. От учестеното дишане гърдите й продължаваха да се вълнуват…Без да го е искал, Иван за първи път се вгледа в дълбочината на деколтето й… Под тънката лятна блузка непокритата от сутиена бяла и нежна плът продължаваше да се надига и снишава…
- Имаш много хубави цици! - как тия думи спонтанно излязоха от устата му, Иван не можеше да си го обясни. Бързо и смутено излезе с кашончето монтажна пяна…
- Как можах да й ги кажа? И то така направо?! - укоряваше се той - Сега вече наистина ще ми стъжни живота. А и може да се оплаче на мъжа си… Тогава…., става една…
Опитваше си да си спомни как точно беше реагирала жената на шефа, когато той се изпусна за бюста й. Беше излязъл от стаята толкова бързо, че нямаше никакъв спомен за реакцията й - дали беше почервеняла от възмущение, дали в очите й беше пробляснало онова злобно пламъче, когато му се караше за каквото се досети…
Сети се за бай Кольо. По неговата теория за жените, тя би трябвало да е поласкана. Иван за първи път се бе вгледал в бюста на шефската жена. Изненадващо беше открил, че гърдите й - нито прекалено големи, нито пък малки - в комбинация с тесния й ханш, наистина бяха привлекателни… Беше й казал истината спонтанно, всъщност беше й направил комплимент… А коя жена би се засегнала или ядосала от комплимент?…
Ала шефската жена е друга порода, а и ситуацията беше друга… - опитваше се да разсъждава трезво Иван - Какъв комплимент е това: тя те вбесява, разярен, налиташ едва ли не да я биеш, а после от устата ти се изплъзва нещо, което макар и да се оказва вярно и хубаво, не си искал да кажеш?
Май ще е по-добре сам да напусна? - започна да обмисля какви ще са отношенията му с шефската жена от утре нататък Иван - Ще започне да се отнася още по-зле с мен… Ако пък каже на шефа, че я задявам, няма да мога да го гледам в очите… Все някъде ще си намеря друга работа…
На следващия ден отново се налагаше да влезе при шефската жена. Беше ден за заплати. В края на работния ден тя викаше при себе си работниците един по един. Него остави последен…
Ето, почна се! - помисли горчиво Иван - То не се е свършвало, но сега вече ще ми лази по нервите още повече и ще ме цака и по най-дребния повод!
- Здравей, Иване!
Той не можеше да повярва на очите си. Шефската жена за първи път го поздравяваше първа и се усмихваше! Беше облечена в тесни бели дънки, подсилващи дължината на краката й. Под тънкия плат прозираха очертанията на бикините й… Деколтето на памучната блузка беше още по-дълбоко… Горната част на дантеления сутиен блестеше от белота… Когато му подаваше парите, плътта там отново потрепна…
- Този месец има и премии! - усмивката на жената бе ангелска.
Вместо „благодаря! Иван сложи ръцете си върху раменете й… Почти като в оная истинска или измислена история на бай Кольо с партийната секретарка… - премина за секунда някъде в съзнанието му… Ама ти наистина си много хубава!… И толкова секси!…
- Винаги съм те желаела! - шепнеше страстно под него върху килима на пода жената - Нарочно се отнасях по-строго с теб, отколкото с другите! За да те предизвикам и привлека вниманието ти! От тук нататък вече няма да е така…. Само не трябва никой да разбере…
На другия ден Иван не отиде на работа…. Напускаше фирмата за ПВЦ и алуминиева дограма. Не го беше страх, а срам от шефа… Нямаше да може, а и не искаше, да го гледа в очите.
