Начо Христосков

Той се казваше Ангел. Дали живееше в приклекналото като дете между двата баира село, в малкия прашен градец край магистралата или пък в крайния квартал на големия, форматиран от панелните блокове, град, не бе най-същественото. По-важното бе, че този човек бе рядко добър, милостив и състрадателен, помагаше винаги и на всички с каквото може. Ето защо хората около Ангел гледаха на него като на истински ангел небесен. Живееха в мир и сговор, без злоба и завист, обичаха се искрено помежду си и благославяха присъствието му.
Ужасът замени покоя и светлината в душите им, когато един ден от небето към тях долетя един истински ангел. Белите му криле кръжаха ниско над земята. Върху едно от тях хората видяха написано: „Дошъл съм за душата на Ангел”…
Всички изпаднаха в шок. Досега никога не им беше минавала мисълта, че техният земен Ангел някой ден може да умре като всички останали простосмъртни. Как щяха да живеят след това без него? Жестоката дилема разкъсваше мислите и сърцата им: „Дали да не убият небесния ангел, за да запазят своя земен Ангел?” … От трета страна ги тресеше страхът:”Ако сторят тоя грях, Бог нямаше ли да накаже после всички?”… Вярваха и се молеха на небесния ангел, но чуваха, виждаха и си искаха жив своя земен Ангел…
Въпреки вярата и молбите им, небесният ангел свърши това, заради което се беше спуснал над земята…
Живите заровиха мъртвия земен Ангел. Плакаха дълго и искрено над гроба му, обещаваха пред паметта му, че никога няма да забравят примера на неговия светъл и благочестив живот, ще го предават на децата си, те пък на своите деца…
Наистина така беше почти цяла една година. След която един разрови гроба на Ангел, втори побърза алчно да прибере в джоба си златния кръст от гърдите на мъртвеца, а в жестокото скарване трети уби с натежалата от мократа пръст лопата първите двама…