ПОБЕДИТЕЛЯТ
Все още я обичаше. Сега жребият беше определил за негов съперник на ринга онзи, който му я беше отнел…
Беше се готвил за този мач - и психически и физически - така, както за никой друг досега. Почти не слушаше указанията на треньора. Беше надъхан с ненавист толкова много, че в съзнанието му имаше една-единствена мисъл: „Трябва да го размажа! Поне на ринга трябва да го размажа! Не по точки, а с размазващ нокаут!”
Онзи бе силен, колкото него. А и техничар - ловко отбягваше атаките му, дори от време на време се усмихваше подигравателно на неуспешните му удари и на свой ред нанасяше своите…
Започваше последния рунд и той вече полудяваше от отчаяние. Не успееше ли през тези три минути до края на мача - какъвто и резултат да обявяха съдиите след това - онзи пак щеше да го изгледа иронично и подигравателно… За частица от секундата зърна открилата се брада на съперника си. Опъна рамото си назад и с цялата насъбрана ярост мълниеносно стовари юмрука си в нея… Противникът му рухна по гръб на пода… При броенето на съдията, на „десет” само можа да се поизправи на колене, но след секунда, с окървавено лице и подбелени очи, отново се струполи като мъртъв. Върху ринга тутакси се покачи лекарския екип, донесоха носилка…
Прав между въжетата, победителят се чудеше какво да прави… Погледът му неволно срещна на първия зрителски ред очите на жената, която все още обичаше. Гледаха го с такава омраза, че изведнъж коленете му омекнаха. Като пребито куче едва се дотътри до своя ъгъл и инстинктивно седна на столчето си. По-изтощен, слаб и безпомощен не се бе чувствувал никога в своя досегашен живот…
