БОМБА
Бащата и момченцето му - първокласник - живееха самички. Сутрин мъжът го водеше на училище, а по обяд бягаше от работа да го прибере вкъщи.
В тоя ден, час преди поредното обедно бягство, той се запъти към касата на втория етаж на службата, за да си получи аванса. По средата на стълбището чу развълнуваният глас на една от колежките си: „Разбрахте ли? Преди малко съобщиха по радиото, че в „Ежко Бежко” е гръмнала бомба!”
Бащата настръхна. Тутакси се врътна и затича по стълбите обратно…
На улицата бързо се вмъкна в най-близко спрялото такси. Запъхтяно каза на шофьора: Карай! Колкото се може по-бързо!
Таксиметровият шофьор усети тревогата на клиента си. С мръсна газ и ловки маневри подкара колата към указаното място. На седалката до него бащата беше изопнал крака, сякаш сам натискаше педалите на газта и съединителя. Преди десет минути беше започнало голямото междучасие… През него децата от намиращото се срещу магазин „Ежко Бежко” училище на сина му излизаха да си купят закуски…
На някаква пешеходна пътека, за да не забие предната броня на колата в тялото на някаква едва-едва пресичаща бабка, без да отнема газта и намалява скоростта, таксиметровият шофьор, като в кадър от филм за секунда качи десните гуми на тротоара и после отново ги приземи върху пътното платно… Заби спирачки пред входа на училището…
Бащата излетя от колата. На два метра от себе си, чу радостния вик на детето „Тате!”. Затича се и го взе в обятията си… Край тях магазин „Ежко Бежко” си стоеше непокътнат…
Върнаха се до таксито да платят. Бащата бръкна в джоба на панталона и едва тогава се сети, че има само два лева… Почувствува се неловко. Смутено каза на таксиметровия шофьор: Да се върнем обратно в службата и там ще платя.
Ала мъжът зад волана само протегна ръка, погали детето по бузката и каза: „Нищо няма да плащаш! Всичко е бомба!” . След това усмихнато помаха с ръка и потегли. Но тоя път без мръсна газ, а много бавно и много плавно - сякаш возеше цялото крехко щастие на света…
