Начо Христосков

Най-общо подходите за писане на поезия са два - емоционален и мисловно-естетски. Разбира се, има и преливане от единия в другия.

Вторият подход няма особено богати традиции в историята на българската поезия. Той води своето начало от Пенчо Славейков, който под влияние на немската философско-естетическа мисъл се опитва чрез кръга „Мисъл” и личното си творчество да европеизира българската литература в търсенето на по-голяма дълбочинност и по-широки хоризонти.

Лично за мен, най-високият хребет в този вид поезия е творчеството на Атанас Далчев.
Поезията в стихосбирката „59 ОТСТОЯНИЯ” на Боян Ангелов определено е мисловно-интелектуална. Още от пръв прочит личи, че нейният автор притежава широка ерудиция, има дълбоки и осмислени познания по философия, филология, психология и редица други хуманитарни науки.

Точно от това натрупано познание и ерудитско-мисловното вглеждане в битието на човешката личност, духовното наследство на велики личности и исторически събития, в материалната и духовна хармоничност произтичат прозренията и поетическите озарения на поета.

Те не са времево-пространствено ограничени, нито в определен исторически период, нито в определени географски ширини.

Някои от тези мисловно поетико-асоциативни прозрения и озарения тръгват от личностите и делата на философи като Конфуций, Платон, Кант, Хердер, Авенариус, Мах и дават направо заглавията на отделните творби /„Разходките на Кант”, „Емпириокритицизъм”/.

Творческият подтик за други пък идва от поети и писатели като Омир, Гьоте, от един първите предшественици на романтизма от 18 век Фридрих Хьолдерлин, от френският поет, журналист и политик Андре Шение и др.

Топосите в стихотворенията също са различни - от Ниагара, през Алпите, Берлин, Ваймар, Бухенвалд, Виена, Скопие до българските Пирин, Огоста, Чирпан и Анхиало…

Търсене очертанията на доброто и злото, сблъсъкът между духовното и материалното, възвишеното и низкото, величието на творческия дух и /не/вписването му в съответното историческо време, личностното и общественото, националното и глобалното, вярата и съмнението са основните смислово-тематични ядра в тази стихосбирка.

Споменах, че Боян Ангелов е поет на интелектуално-мисловните прозрения и озарения. Това не означава, че в поезията му липсва емоционалност. Има такава и в разтърсващото стихотворение „Разстояние”, където величието и падението на човешките дела понякога са само на една крачка, и във великолепните „Далнина” и „Ненагледност” /посветени съответно на Яворов и Вапцаров/.

Но това не е възторжено-плакатното или страдалческо-сантименталното „ах” и „ох”-кане на лирическия герой /припокриващ се най-често с авторовата личност/, а по-скоро емоциите на автор, много добре осъзнал подхлъзващата нетрайност на спонтанните чувства в поезията.

Силно впечатление прави дълбокият усет на поета към фонетиката на думите и умелото й използване за ритмиката на стиха. Удивително е, че дори такова подчертано философско стихотворение като „Младият Конфуций” е звуково толкова мелодично.
Боян Ангелов показва високо майсторство и във владеенето на формата и намирането на художествено най-адекватната за всяко отделно стихотворение.

С еднаква поетическа лекота и финес пише и римувано, и в бял стих. Конструкцията на неговите творби, дори и синтактично визуално, доказва, че дълбочинното, новаторското и модерното могат да бъдат постигнати и без самоцелно, претендиращо за модерност, оригиналничене.

Така например, широко разпространения и механично използван от много от по-младите автори похват да се пише без главни букви и препинателни знаци, при Боян Ангелов, там, където го е използвал, е осъзнат, премерен и е в интерес на цялостното въздействие на съответната творба.

Боян Ангелов е предостатъчно зрял интелектуално, литературно и житейски мъдър творец, за да се изкушава от ефектни, но художествено неефективни поетически състояния и изказ.

Това и най-вече дълбочината на неговите мисловни взирания, светлината на поетико-философските му озарения и послания, както и мащабността на общохуманното в тях, ми дават основание убедено да твърдя, че дори и неподготвените за нея и нехаресващите такъв вид поезия, трудно биха намерили смислени аргументи срещу дълбокото мисловно въздействие и високите художествени качества на „59 ОТСТОЯНИЯ”.