Валери Станков
Валери Станков е роден на 5 март 1956 година в град Варна. Основно и средно образование завършва в родния си град, а диплома за висше образование, специалност “Руска филология”, получава в Шуменския университет “Константин Преславски”. Женен, има трима сина – Петър, Стефан и Иван. Валери Станков е работил като учител, спасител по плажовете, зам. – председател на Районен съвет за култура – Варна, шофьор на такси, моряк, нощен пазач в частна детективска агенция, редактор в литературния алманах “Простори” и главен редактор на същото издание, телевизионен репортер в програма “Море” на РТВЦ – Варна, журналист във вестник “Черноморие”, криминален репортер във вестник “Черно море”, служител в община Варна като директор на възстановения Театър на поезията. В продължение на 3 години е управител на ИК “Галактика”, след което е директор на университетското издателство във ВСУ “Черноризец Храбър”, охрана на паркинг в хотел „Бриз 2” – Варна, Управител на Издателство „Книгата” – Варна. В момента работи Главен експерт в Дирекция „Култура и духовно развитие” в Община Варна. Автор е на 26 книги с поезия, белетристика, публицистика – “Огън на брега” (1980), “Нощен хляб” (1983), “Сезонът на спасителя” (повест, 1987), “Морски кончета” (1989), “Плашило в града” (1990), “Остави ме, любов” (1992), “Деца на рая” (1992), “Семейно легло” (разкази и новели, 1992), “Защото е есен” (1994), “Библия за несретници” (1997), “Сюита за мъртви българи” (публицистика, 1997, II доп. изд. – 1998), “Влакът към зимата” (1999, 2000), “Соленият връх на бога” (2001), “Няма такава България” (публицистика, 2002), “Челен удар” (2003), „Стихове от кашона” (2004), „Треньор на пеперуди” (2005), „Автопортрет със светкавици” (2006), „Писателят като чудовище” (роман-есе, 2006), „Наръчник за лунатици”, „Обиск на пустините” и „Къща без икони” (2007), „Аз съм светлият мъж към безкрая” и „Усмирителна риза за ближния” (2008). Публикувал е стотици статии в централния и местен печат. Носител на национални и регионални литературни награди, между които са Наградите на СБП за поезия и публицистика, Национална награда „Гео Милев”, Национална награда „Дамян Дамянов”, Национална награда „Богомил Нонев”, Национална награда „Биньо Иванов”, и др. Член на Съюза на българските писатели.
За връзка с автора: valerist@abv.bg
Публикации:
Поезия:
КАКВО СИ ТИ?/ брой 4 декември 2008
ПРЕЗ ВСЕЛЕНИ, РОДЕНИ ЗА ОБИЧ/ брой 5 януари 2009
СВЕТЪТ Е ПРЕКРАСЕН/ брой 6 февруари 2009
VIA PONTIKA, ИЛИ – СЪНУВАЙТЕ МИ ПТИЦИТЕ!/ брой 9 май 2009
ТИХА ПЕСЕН/ брой 12 септември 2009
ЖЕНА С ВЕЗМО НА СКУТА/ брой 20 май 2010
ИНТЕРВЮ С ИЗБЯГАЛА ОТ ЗООПАРКА ГОРИЛА/ брой 21 юни 2010
ПРИСЪДАТА/ брой 23 ноември 2010
МЪЖКИ БЕЗМЪЛВИЯ/ брой 35 декември 2011
СЕЛФИ СРЕЩУ СЛЪНЦЕТО/ брой 87 септември 2016
БЪЛГАРСКА КОЛЕДА/ брой 91 януари 2017
Проза:
ПИСАТЕЛ В СЪБОТА/ брой 8 април 2009
Критика за Валери Станков:
КРИЛЕ ЗА РОСИНАНТ/ автор: Младен Енчев/ брой 7 март 2009
ПЕСНИ ЗА НЕБЕСАТА/ автор: Ангел Дюлгеров/ брой 14 ноември 2009