Валери Станков

БЪЛГАРСКА КОЛЕДА

Дядо Коледа мен ме отмина,
просто казано, тъй не дойде -
днес си купих във магазина
лук, картофи, пакет със фиде,
взех и винце, тютюнец, огниво -
с други думи - китайски кибрит,
шест милиона нюанса на сиво
покрай мен бутат български бит,
зима иде - бучаща фадрома,
и дълбока е пряспата сняг,
ако туй е живот - будна кома,
предпочитам отвъдния бряг,
празни погледи, пълни площади -
няма огънче кой да стъкми,
и от чалга навред ми се гади,
и ядат ми се постни сарми,
тиха нощ, свята нощ - мен ме няма,
спрях да питам дори докога…

Тази нощ с Дядо Коледа двама
пред елените ринем снега.

АНАЛИЗ НА ЗАЛЯЗВАЩОТО СЛЪНЦЕ

… не ме е еня въобще
какво ще стане по-нататък -
светът дали ще разчете
от мен словесен отпечатък,
или в дълбоката маза,
обрасла с паяжина мека,
ще съхне моята сълза
през следващите два-три века,
дали след книгите безчет,
що писах с хъс на първолаче,
ще каже някой: - Бе поет! -
или от ужас ще заплаче,
и моят ненадеен смях,
и ласката ми беше груба -
понякога ме хваща страх,
когато гледам се в „Ю тюб”-а,
и - кой съм, и какъв съм бил,
какво значение ще има? -
ако животът е април,
смъртта е адски дълга зима,
не знам… Наистина, не знам -
вървя след слънцето на рида…
Отвъд? - какво ни чака там,
ще ви го кажа, щом си ида.

ПЪТ ПРЕЗ ОГЛЕДАЛОТО

Как може да съм толкова красив? -
запитах си доброто огледалце,
отвсякъде погледнато съм жив,
макар да ми остана твърде малце,
брада, мустаци - всичко ми е в ред,
и чарковете още са ми здрави,
щом пийна мляко с две лъжици мед,
направо съм пчеличка из дъбрави! -
жените ме връхлитат на ята -
от Кайро и обратно - до Чикаго,
и - вместо стихчета да им чета,
държа се с тях со кротце и со благо,
а вкъщи нямам даже и перде,
и с биричка церя душа и язва,
акълът ми така и не дойде,
а бе, изобщо - луд човек, ви казвам,
не мога и минута да съм зъл -
и днес се моля - старче побеляло,

да ви прегърна просто, съм дошъл
през вашето красиво огледало.

ПИСМО ОТ БОГА

В началото на стъпалата,
където никой не мете,
видях писмо със стара дата,
а подписът - не се чете.
Навярно е летяло ери? -
към своя получател скъп.
Отворих го: - Здравей, Валери!
И ти ли ми обърна гръб?
Ами сега? Какво да кажа?
Писмото, явно, е за мен? -
и аз се взирах на етажа
през почерка му разкривен.
И страшно исках да отгатна
кой в редовете се е скрил? -
жена ли подир обич кратка
от моя прелестен април,
или приятел, който просто
е пробвал новичък молив?…

А може би самият Господ
днес ми напомни, че съм жив.

ЕДИН ПЕЧАЛЕН ИДИОТ

… не много умен, не и много прост,
без бялото букетче зимни рози,
във Фейса всяка заран съм ви гост
с нелепите си стихове и прози,
от мен светът направо пропищя,
и с възгласите: - Да живей Поета! -
дори на село - в крайните къщя,
заради мен прекараха си NET-а,
във чудо се видяха с мене в МОН,
та, влязох и в учебните програми,
страхувам се да включа тринитрон! -
особено във време за реклами,
и мама даже снощи ме призна:
- Ти, - вика, - напоследък се побърка! -
и за светец, огрян от светлина,
канонизира ме Светата църква,
а аз записвам своя тъп живот,
простете ми? - ако това ви дразни.

Поет ли? Не. Печален идиот,
за който просто всеки ден е празник.