Литературен свят

Усин Керим

Усин Керим, български поет, е роден на 26.07.1928 г. в гр. Тетевен. Завършва гимназия в родния си град (1946). Първите си стихове пише като ученик-бригадир (1947-1948). Работи като дървосекач в Тетевенската планина (1948-1951), каменар, миньор, окръжен кореспондент на в. “Отечествен фронт” за Сливенски и Ямболски окръг (1954-1956). Редактор е на окръжни вестници в Хасковско и Разградско (1958-1964). След женитбата си с чепеларката Мария живее в Чепеларе (1965). Автор е на поетичните книги: “Песни от катуна” (1955, 1977), “Очите говорят” (1959), “Под синия шатър” (1968), “Стихотворения” (1968), “Заю Баю и орачът” (приказка в стихове, 1968), “С бащиния глас” (1978), “Сърцето ми” (1978), “Халище” (1987), “Като прашен скитник се завръщам” (1989), “Кон жадувам” (1998), “Лирика” (2003), “България в мен” (2008). Стихове и спомени за поета са събрани в “Книга за Усин Керим” (1998). Член на СБП. Много от стиховете му са преведени на руски, румънски, чешки и др. езици. Умира на 08.06.1983 г. Прекарва по-голямата част от живота си в Чепеларе, където е и погребан по негово желание. Почетен гражданин на Чепеларе (2008, посмъртно).

Публикации:

Поезия:

ПРЕДИЗВИКАН ОТГОВОР/ брой 3 ноември 2008

ЗАРЪКА/ брой 3 ноември 2008

ВИЖ ОБЛАЦИТЕ/ брой 4 декември 2008

ПРИПАДА ЗДРАЧ…/ брой 13 октомври 2009

ПОВЯВА ВЯТЪР/ брой 16 януари 2010

РОДОПСКА НОЩ/ брой 30 юни 2011

ПОЕТЪТ СИ ОТИДЕ МНОГО РАНО…/ брой 133 декември 2020

ИЗ „ОЧИТЕ ГОВОРЯТ” (1959)/ брой 135 февруари 2021

Интервю с Усин Керим:

УСИН КЕРИМ: „ЗАВИСТТА И КЛЕВЕТАТА СА ОТ ЕДИН ДОЛ ДРЕНКИ”/ брой 111 ноември 2018