РЕСТОРАНТ “ФРЕГАТА”

Калофер Киряков

РЕСТОРАНТ “ФРЕГАТА”

И тази нощ ще бъдем със пиратите –
ще пием и ще пеем по пиратски.
Ах, мене ми се иска адски
да тръгне бързоходната фрегата.

И да ме носи, да ме носи, да ме носи
по гребена на луди океани.
И нека в мене нищо не остане
от екота на старите въпроси.

В пространства неоткрити аз ще плувам,
ще пусна котва край незнайни острови
и там – под палмите кокосови –
за своята родина ще тъгувам…

Но все не тръгва сухоземната фрегата,
на този слънчев бряг забетонирана.
И чак на сутринта разбирам,
че ми е нужен много силен вятър!


АВТОПОРТРЕТ

Летя срещу дните
и кацам по тях
като птичка.
Кога със зрънца,
кога без зрънца –
и аз като всички.

По цял ден се трудя
и песни редя
гласовити,
че още съм жив
и още се боря
с бедите!

Понякога слънце,
понякога бури
ме къпят.
Но зрънце по зрънце
намирам все още
по пътя.

Когато политна
от някой бял ден
във вечната бездна,
кой ще си спомни за мен,
за певеца –
живял
и изчезнал?


ПОБРАТИМИ

           На Усин Керим

Ти ли си,
аз ли съм циганин?
И двамата просим насъщния.
Дават ни хората –
стига ни.
Живеем
и все сме намръщени.

Аз ли съм,
ти ли си циганин?
Еднакво се трудим
на нивата.
Животът ни бръсна,
стрига ни,
но пак си развяваме
гривата.

Ти ли си циганин,
аз ли съм?
В сърцата ни
песен е скътана.
Вървим
по земята ни българска –
към хоризонта
запътени.


ЛЕВСКИ

Един изстрадан път
и едно бесило,
от цял народ проклето.
Вървят след теб, вървят
безредно и унило
феслии-заптиета.

И вглежда се България,
измъчена и няма,
в сина си светлолик.
И пълен със бунтари,
надига се Балкана –
настръхнал и велик.

А ти пристъпваш, силен
и дързък, и уверен,
в Балкана поглед вперил.
И люшкат се бесилото
и една империя,
пред тебе разтреперaни!


МИНЬОРСКИ ОЧИ

Прями и твърди,
сурови и строги.
Гледат в човека от упор.
Дълбаят във мене
и аз не мога
с тях да хитрувам.

- Добър ден – казвам им
с мигли, наведени
пред техните погледи жилави.
- Добър ден – ми отвръщат
с насмешка, загледани
в ръцете ми нежни и хилави.

После, видели душата ми груба
от път и от труд омазолена,
гледат ме топли очи дружелюбни
и сила ми дават за полет.