Усин Керим

РОДОПСКА НОЩ

Ой ти, нощ родопска, бяла -
звезден блясък и лъчи!
Като птица затрептяла,
песен в ручеи звучи.

Шепнат старите борики,
а от земните недра
като прясно мляко блика,
блика сребърна вода.

Шепи свил и пил от нея,
слушам от възторг пиян,
как над мен звъни и пее
месеца - пиринчен чан!…

ЗЕМЯ

Кон и пътища безкрайни,
вятър със зелена грива!..
Колко истини и тайни
пред очите ми разкриват.

Брод премина, срещам хора,
будя се преди зората.
И със всеки стрък говоря
като с най-добър приятел.

Лете, като родно чедо,
в пазва гушват ме горите.
И смълчан, до унес гледам
как сокол над бор прелита.

Клони щедро натежали,
кърши есен златоглава.
Черен грозд, от зной опален,
своя кипнал сок ми дава.

Имам хляба и морето -
на една земя сайбия!
И ще бъде той, додето
спре сърцето ми да бие.

***
Родопа аз познавам -
и в сняг зеленокоса.
До сетен дъх такава
в кръвта си ще я нося!…