ПОДАРЪК
ПОДАРЪК
От дългия,
трудния път уморен,
при теб се завръщам аз –
гладен и жаден.
Донесох ти
малък подарък от мен –
от скитника син
на бури отдаден.
Подаръка
ти не успя да разгледаш.
Внезапното слънце
замрежи очите ти.
Пред мене стоиш
мълчалива и бледа
и сноп светлина си играе
в косите ти.
Майко,
при теб съм!
Назад ли се рееш?
О, колко си хубава
там като булка.
За кой ли път
люлчини песни ми пееш!…
За кой ли път
днес ме люлееш
във люлка!
ЦИГАНСКО ЛЯТО
На Усин Керим
Отмина есента, отмина…
Слана цветята ослани.
Изгряват дюли във градините,
а песни във душите ни.
Потрудихме се с тебе честно…
Без отдих брахме сочни дни.
Душите ни са пълни с песни
и дъхави, и дюлени.
А иде зима. Студ и хали.
Виелица далечна вие.
Знам, трябва вече да оставим
перото уморено ние.
Но рано е. Топлей земята.
Ще има още сочни дни.
Настъпва циганското лято.
И нашето, Усин Керим.
