Литературен свят

Василий Белов

Василий Иванович Белов, прозаик, поет, драматург, киносценарист, общественик, класик на руската литература, е роден на 23.10.1932 г. в село Тимониха, Вологодска област (на 100 км. от Вологда). Баща му е дърводелец, убит на фронта в Смоленско през 1943 г. Още като момче Белов започва да работи в колхоза, помагайки на майка си в грижите за по-малките четири деца. Учи до 7 клас в родното си село, после работи в колхоз 2 години и половина. Завършва през 1949 г. ФЗО (фабрично-заводско обучение) за дърводелец в град Сокол, Вологодска област. Работи като електромонтьор, дизелист, дърводелец, шлосер в град Ярославл. През 1952 г. записва вечерно училище, но не го завършва – взет е в армията. Служи като радиотелеграфист (1952-1955). После работи в завод в Перм (Урал); в районен вестник “Комунар” във Вологодска област над 2 г. Дипломира се във вечерното училище. През 1958 г. е избран за секретар на районния комитет на комсомола в Грязовецки район на Вологодска област; през 1959-1964 г. учи в Литературния институт “М. Горки”; през 1963 г. е приет в Съюза на писателите на СССР. Завършвайки института, се връща във Вологда през 1964 г., отдавайки всичките си сили и време на творчеството. Силно влияние на литературното му развитие оказват Александър Яшин и архангелският писател Борис Шергин, а негови приятели са Фьодор Абрамов, Василий Шукшин (за когото написва спомени – “Тежестта на кръста”), Николай Рубцов, Анатолий Передреев, композиторът Валерий Гаврилин, Валентин Распутин, големият исторически писател Дмитрий Балашов, Владимир Крупин. Дебютира през 1961 г. със стихосбирката “Селце мое горско”. В същата година е публикувана повестта му “Село Бердяйка”, а през 1963 – книгата с разкази “Знойно лято”. В романите си «Предвестни дни» (1972-87), «Година на великия прелом» (1989-94) е осмислена колективизацията като народна трагедия. В тази дилогия Белов убедително показва болшевишката колективизация като “антируска революция отгоре”. В повестите «Обикновена работа» (1966), «Разкази за дърводелеца» (1968) е показана поезията и прозата на съвременния селски живот, историята на руското село, те са художествено изследване на народния характер. Автор на цикъла хумористични миниатюри «Бухтини» (1969, 1997), както и на «Лад. Очерци за народната естетика» (отделно издание през 1982). Публицистичен роман «Всичко е напред» (1986). “Такава война…” (1989) включва роман и разкази. През 1989 – 91 г. пише няколко произведения за деца. През 1996 г. излиза повестта му “Меден месец”. Пиеси: “Княз Александър Невски”, “Над светла вода”, “По член 206”. Лауреат на: Държавна награда на СССР (1981); литературна награда “Лев Толстой” (1992); награда “С. Аксаков” (1996); Държавна награда (2003); литературна награда “Иван Илин” (2006); литературна награда “Ясна поляна” (2006) и др. Издава със свое предисловие произведенията на руския философ Иван Илин (1993). През 1991 г. публикува публицистичната книга “От пепел…”; през 1993 се появява сборникът с есета “Записки за смутното време”, през 2000 г. публикува „Всекидневният живот на руския Север”, а през 2006 г. – поемата “Скръбни дни”. Вярващ православен християнин, Белов е изтъкнат обществен деец, открито отстояващ своите патриотични и антимасонски възгледи. Народен депутат на СССР (1989-92) и член на Върховния Съвет (1990-1991). По време на въстанието от октомври 1993 публично се обявява срещу Горбачов и Елцин, участва в отбраната на Дома на Съветите през 1993 г. На събитията от 1993 е посветена пиесата му “Семейни празници”, играна в МХАТ. Писателят продължава да пише публицистика в защита на малкото руско село, ратува за съхраняване на руския език и за национално обединение. В Тимониха със собствени усилия възстановява порутената селска църква. В произведенията си се обявява срещу “фалшивата, синтетична, а освен това и парична поезия” – за него тя е “без памет и без благодат”. Автор на “Невъзвратими години” (спомени). Осъжда категорично американската агресия в Югославия и Ирак. През 2003 заявява в интервю: “Чака ни война. …Ще бъдем роби на американците, ако властта продължава да се държи по този начин.” Живял и работил във Вологда, но често и дълго пребивавал в родната Тимониха. На български са преведени книгите му: “Дамата с хермелина” (1974); Избрани повести и разкази в два тома (1978), “Предвестни дни” (1981). За творчеството и личността му пишат Фьодор Абрамов, Михаил Лобанов, Феликс Кузнецов, Валентин Распутин, Владимир Крупин, Сергей Викулов, Игор Шафаревич, Владимир Бондаренко, Евгений Носов, Сергей Залигин, Валерий Ганичев, Игор Золотуски, Ирина Стрелкова, Л. Петрик, Михаил Чванов и мн. др. “На руски са публикувани 57 мои книги с общ тираж 7 милиона 110 хиляди екземпляра. Зад граница на чужди езици са издадени 49 книги. От 1993 година всички задгранични връзки, освен с Япония и бивша Югославия, са прекратени” пише големият писател в своята автобиография. Умира на 4.12.2012 г.

Още за Василий Белов:
http://www.booksite.ru/fulltext/art/icl/ebe/lov/index.htm
http://www.cultinfo.ru/belov/

Публикации:

Поезия:

РУСИЯ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 105 април 2018

Публицистика:

АНАТОЛИЙ ПЕРЕДРЕЕВ (1932-1987)/ превод: Диана Павлова/ брой 16 януари 2010

БОЛКА ЗА СЪДБАТА НА РУСИЯ/ брой 34 ноември 2011

Интервю:

ВАСИЛИЙ БЕЛОВ – АВТОЛАД/ автор: Любен Георгиев/ брой 12 септември 2009

За Василий Белов:

СЛУЖБАТА НА ВАСИЛИЙ БЕЛОВ/ автор: Валентин Распутин/ брой 32 септември 2011

БЕЛОВ - СЪВЕСТТА НА РУСИЯ/ автор: Владимир Крупин/ брой 44 октомври 2012