БОЛКА ЗА СЪДБАТА НА РУСИЯ
превод: Литературен свят
(Предговор към книгата на Валерий Гаврилин «За музиката и не само…»)
Дълбоко трагична е съдбата на Валерий Александрович Гаврилин. Сърцето му спря през януари 1999 г., а е роден през август 1939-та, не доживявайки и до шестдесет години… Ние още не сме осъзнали кого загуби вологодската земя, а и цяла Русия в онази зима.
Петербургското издателство “Дума” неочаквано ни зарадва с книгата на Валерий Александрович. Сборникът се нарича “За музиката и не само”. Един от съставителите с пълно право нарича нашия земляк “блестящ писател, дълбок мислител в европейската култура”. Трудно е да не се съгласим с подобна характеристика за Гаврилин, дадена от неговия другар В. Максимов. Към известния в цял свят композиторски талант посмъртната книга добави и таланта на мислещ писател, много чувствителен към руското слово. В тази книга Валерий Гаврилин се проявява ту като парадоксален и задълбочен философ, ту като критик, ту като лирически поет, понякога дори като сатирик. Последното свойство се проявява в случаите, когато Валерий Александрович се е сблъсквал с пошли явления, които неговата чиста душа не е могла да понесе. В тези случаи острият му парадоксален ум силно се е разтоварвал емоционално, което се е изразявало в доста “сурови”, по гаврилински резки думи. Националното, т. е. истински руското, отношение към езика, към народния бит и творчество, към цялата руска история би могло да направи Валерий превъзходен поет или прозаик. А е станал музикант, автор на музика. Така сложен, непредсказуем е жизненият път на всеки от детски дом, т. е. на дете, лишено от родители.
Някога сравних Гаврилин с Рубцов. Мисля, че тези имена са съразмерни по талант. И това потвърждава новоизлязлата книга от случайни записки на композитора. Разбира се, Гаврилин приживе не е предполагал, че всяка негова дума ще ни потрябва. Ако беше предполагал, може би тези записки нямаше да са на късчета хартия… Но дори от тези откъслечни записки се откроява пълнокръвният и сложен облик на човек, посветил се изцяло на изкуството.
Гаврилин беше плът от плътта народна, което се доказва от отношението му даже към отвратителни прояви на днешния ни национален живот (например, масовото пиянство). Болка за съдбата на народа, за съдбата на Русия личи буквално в която и да е негова записка, във всяка дума. Въобще при Гаврилин нищо не беше случайно нито в поведението, нито в творчеството. Стихове, изказвания за народната музика и фолклора, критически импровизации, отнасящи се за политическата и обществената обстановка, - всичко това се усеща в книгата. Той не търпеше мръсотията и пошлостта нито в бита, нито в професионалните си занимания. Тази кал и пошлост раняваха болезнено отзивчивата му душа на сирак от годините в детския дом до смъртта му.
Контрастът между могъщия творчески потенциал и приземения, наистина трагичен в продължение на целия му кратък живот бит - този контраст се чувства във всеки ред от книгата “За музиката и не само”.
Записките, подбрани от вдовицата Н. Е. Гаврилина и В. Г. Максимов, понякога са откъслечни, твърде лаконични, а понякога и не много ясни или ясни само на онези, които са бил духовно близки на автора. На хората, които не знаят как е живял той, в какви условия е създавал музиката си, - на такива читатели не всичко ще бъде ясно. Но за онези, които повече или по-малко са били близки на Гаврилин, ще остане чувството за непълнота, ограниченост на публикуваната част от текста… Това е като океански айсберг, странстващ в безкрайните и неспокойни води: явно една мака част е отгоре, а главната маса, основният обем са скрити под водата. Ние можем само да си представим онова, което не виждаме. Независимо от усещането за непълнота, трябва да благодарим на съставителите Н. Е. Гаврилина и В. Г. Максимов за подбрания материал, непосредствен, жив и толкова необходим на всички, а не само на тесен кръг музиканти.
От друга страна, споменатата непълнота на сборника позволява на читателя да се надява на бъдещето. Следващата книга за композитора ще представи неговия облик още по-обемен и по-широк… Още повече, че първата книга е издадена в толкова малък, недостоен за това име тираж - само 1000 броя. Едва ли тя ще стигне до народните дълбини, от които е излязъл и се е появил пред целия свят Валерий Александрович Гаврилин. Гаврилин великолепно познаваше и обичаше руския народ, и този народ хранеше разностранния му, в най-съществените си черти музикален талант.
Наш современник, №1, 2002
