БЕЛОВ
превод: Татяна Любенова
Очевидно е, че появата на такъв феномен като селската проза, е свързана с грандиозния социален прелом, който се случи в СССР в края на петдесетте и началото на шестдесетте години на миналия век.
Тогава за десет години от селата в градовете се преселиха повече от 30 милиона души. Това бе грандиозен процес, при това не еднопосочен, хората не се преселваха веднъж завинаги в дадено място.
Огромна част от населението на страната постоянно се местеше и това бе свързано със строителството на новите градове, с появата на нови производства.
Естествено, всичко това беше съпроводено с много сериозни промени в самото село. Като цяло, извърши се деколективизация.
Голяма маса селяни се преселиха в градовете, хората ставаха работници, инженери, оказваха се в други условия на съществуване. Понятно е, че размислите за изгубеното село бяха много близки на огромната част от съветските хора.
Това бе съпроводено със срив на традиционната система от ценности, включително нравствени ценности, както и на поведенчески стереотипи.
А новата система още даже не бе успяла да изкристализира през седемдесетте-осемдесетте години, когато бе разрушена от вътрешни противоречия.
Този процес е показан различно в селската проза, която отразява не крайната равносметка от преселението в града, а това, което се е случвало в техния роден край.
Василий Иванович Белов е един от най-ярките представители на “селската” проза, той улови тези тенденции и ги предаде в творчеството си.
Белов се опита да зафиксира отиващата си селска Русия.
Неговите произведения ще останат не само като свидетелство за времето, те имат много по-голямо значение: това е свидетелство за руската цивилизация, каква е била тя и каква явно повече никога няма да бъде.
В такъв план творчеството на Белов има световно-исторически характер, представяйки тези огромни промени, които се случиха в една шеста от земното кълбо за много кратък исторически период.
