Александър Карпаров

Александър Маринов Карпаров, български писател и учен-бакериолог, е роден на 02.03.1904 г. в Тополовград в семейството на фармацевта Марин Карпаров и хърватката Ана Косич. Родственик на проф. Марин Дринов по бащина линия. Семейство Карпарови живее отначало в Тополовград, а после в Пловдив и в София. Учи в родния си град до ІV отделение, прогимназия завършва в Пловдив, а гимназия - в София. Когато е в последния клас на гимназията, издава два ученически вестника. От 1923 г. следва медицина в Бари, Италия, след това продължава във Флоренция. Издържа се сам, работи като общ работник по пристанищата и като огняр на презокеански параходи. Известно време живее из пампасите на Аржентина. През 1930 г. завършва медицина с докторат на тема „Анатомия на мумиите от египетските пирамиди”, връща се в София и става асистент в катедрата по анатомия в Медицинския факултет към Софийския университет. По-късно работи като бактериолог в Института за народно здраве, днес Институт по заразни и паразитни болести и посвещава всичките си сили за създаването на ваксина срещу бяса и за ранната й профилактика. Ръководи лаборатория за производство на ваксина против бяс в Института по епидемиология и микробиология (1934-1954). Специализира в института „Пастьор” в Париж, през 1946 г. създава нова ваксина за имунизация срещу инфекцията от куче. Първи в света снима структурата на вируса на беса и на лактобацилус булгарикус. От 1967 г. е професор в Института по епидемиология и микробиология. Експерт при Световната здравна организация по вирусни заболявания (1955-1983). Автор на над 125 научни труда в областта на вирусологията, 6 патента в областта на новите антивирусни вещества и 20 авторски свидетелства. До пенсионирането си през 1972 г. се занимава с електронна микроскопия. С литературна дейност се занимава от 1920 г., когато печата първите си разкази в сп. „Хиперион”, „Златорог”, „Българска мисъл”, „Листопад” и др., а след 09.09.1944 г. - в сп. „Септември”, в. „Литературен фронт” и др. Пише разкази и на италиански език и печата в италиански литературни списания. Приятел на Елин Пелин и Михаил Арнаудов. Съчинения: „Синьото момиче” (разкази, 1934), „Разкази за верността” (1938), „Среща” (разкази, 1938), „Нови момчета” (разкази, 1939), „Разкази” (1940), „Подарено приключение” (разкази, 1970), „Спасителят от Титаник” (разкази, 1972), „Задната къща” (избрани разкази, 1974), „Вечери над пампасите” (1977), „Венециански гълъби” (1980), „И аз искам да бъда щастлив” (избрани разкази, 1984). Член на СБП. Умира през 1983 г. Баща на учения ст. н. сътрудник д-р Александър Карпаров.


Публикации:


Проза:

ВЕЧЕР/ брой 67 ноември 2014

ПРАТЕНИКЪТ/ брой 74 юни 2015

САНЧОС ОТ КЛАНИЦИТЕ НА СЕНЬОР ХИНАРО/ брой 75 юли 2015

ПРИЛЕПЪТ/ брой 79 декември 2015

МРАВКАТА/ брой 81 февруари 2016

ЙОНДА ОТ ПЛАНИНАТА/ брой 83 април 2016

МОМЧЕТО С ТРАНЗИСТОРА/ брой 85 юни 2016

ЛЕКЦИЯ ПО ЧУЖДИ ЕЗИЦИ/ брой 89 ноември 2016

ПРОСТ РАЗКАЗ ЗА ВЕРНОСТТА/ брой 95 май 2017

ПРОЩАЛНО ЛЕТЕНЕ/ брой 105 април 2018

МАЛКАТА КОЗАРКА/ брой 115 март 2019


Публицистика:

ПИСМО ДО РЕДАКЦИЯТА НА В. „ЛИТЕРАТУРЕН ГЛАС”/ брой 115 март 2019


Критика за Александър Карпаров:

„СИНЬОТО МОМИЧЕ”/ автор: Александър Кръстников/ брой 115 март 2019

АЛЕКСАНДЪР КАРПАРОВ - „СИНЬОТО МОМИЧЕ”/ автор: Павел Телчаров/ брой 115 март 2019