ПРОЩАЛНО ЛЕТЕНЕ
Излизаме от клисурата. колата се носи напред по пътя. Вдясно все още се издигат високи скали, а наляво се открива полето с неправилните кафяви квадрати на нивите.
Есента небрежно е разхвърляла тук-там по храсти и дървета своите жълти, червени и бакърени цветове.
Както държа кормилото, изведнъж виждам далеч на пътя черно петно. Колкото приближаваме, то се увеличава. Паднал предмет от наскоро минала кола? Някаква преграда? Просто недоумявам какво се е препречило на пътя.
Стигаме. Спирам, слизам от колата заедно с моите трима спътници. Бяхме изненадани, поразени от гледката.
Орел, един такъв огромен орел, с разперени криле, лежи проснат на шосето с извита глава нагоре към небето. От клюна му - струйка кръв. Миг още, и издъхна. Просто така се случи да сварим последното потрепване на перцата по гърдите му.
Прострелян и паднал? Или наранен в борба със свой събрат или враг, едва имал сили да се довлече дотук и да свърши?… Гадаем. Не знаем какво да мислим. Ни смеем да го пипнем. Не толкова от страх, колкото от изненада пред един така трагичен край, на който сега посред път сме случайни свидетели. Наоколо няма никого.
Но изневиделица се показа овчар. Пресича с широки крачки, забързан, крайпътната нива. Идва към нас. Висок, сух, с провиснали дълги мустаци. А овцете му са ей там, едни вкупчени, други разпръснати, наведени, от време на време бавно се придвижват.
Гледаме овчаря да разясни какво се бе случило. изправя се пред нас и сам подхваща:
- Знаех си аз, че така ще свърши. Втори ден наблюдавам и чакам… - Поклаща бавно глава. Големи, черни вежди като два навеса, изпод които, дълбоко скрити, гледат умни кафяви очи. Сега натъжени.
Какво? Кой? Защо? Как стана тази работа? Разбрал от очите ни всички тези въпроси и като ни вижда така учудени, застанали около мъртвия орел, той продължава:
- От два дни гледам го сам седи ей там горе на скалите. Не излита. Другите май странят от него. Откъсват се. Губят се. Търсят плячка и се връщат. Носят и на него по нещо. Има ги горе по скалите, насреща. Гнезда там си правят. Люпят… Вият се горе и зърнат ли плячка, спускат се изведнъж - и да видите как точно уцелват мястото - и вдигат дребното животинче.
Овчарят продължава тихо, с тъга в гласа:
- Стар е вече. Личи. От другите е по-едър. Оставаше сам по скалите през последните дни… Разбирам какво ще става и чакам. Преди минута чувам едно бухване на земята. „Падна - казвам си, - свърши се” - и само не мога да разбера къде. Но като ви видях на купчина, досетих се. А тя работата е такава. От баща си съм чувал как свършват някои от тези стари орли. Те нали живеят по няколко човешки живота… Като му дойде времето, и види, че от младите изостава и не може да лети много нависоко и надалече, решава да свърши. Просто така - решава!… И как решава? Излита от скалите и поема нагоре в небето. И лети все високо и по-високо, колкото най-много издържат силите му. И а, още малко. Набира всичките си сили и все нагоре и по-нагоре - иска да стигне, докъдето някога е летял на младини. И оттам иска да огледа всичко наоколо за последно… Знам ли го, може и да се прощава, сбогом да си взема със света. И така събере си изведнъж крилете и полети като камък надолу. Като се удари в земята, избумти. Чува се отдалечко… И виждате ли как е умерил да падне на шосето, на най-твърдото. Да си разбие сърцето. От това е кръвта…
Слушаме изумени. Невероятна смърт! Овчарят мести поглед по всички ни и додава:
- А преди седмица може и да беше, същият орел, гледам, вие се над пътя и дойде, кацне точно на това място. Гордо се разхожда. Наперен. Оглежда, избирал е. И виждате ли как е уцелил?
И като се обръща към орела:
- Ех, ти, старец такъв, колко пакости си ми направил!… Колко пилци и животинки си ни грабвал от двора и полето!… Виж сега каква я свърши!…
Овчарят погалва мъртвия орел нежно с грубата си длан, прощавайки му.
- А сега аз ще го прибера тук от пътя… И ще го отнеса горе на скалите при неговите другари… А те там си знаят какво да правят.
Когато свърши, някой от нас прошепна:
- Колко е тихо!
Ослушвам се. Оглеждам се наоколо. Наистина беше много тихо. Стори ми се, че в това време всичко беше спряло, спотаило се. Лист не трепва на крайпътните върби. Небето, много синьо, беше много високо.
Насреща над скалите кръжеха неспокойно орлите. Разбрали какво се бе случило.
