ВЕЧЕР
ВЕЧЕР
Преваля уморен денят зад планината като пътник, тръгнал във весели зори.
Вечерни мъгли приспиват в меки пелени тихите равнини.
През спомена за мъртви радости кротко спят полските цветя.
Звънци на късни стада припяват.
Тихо дреме планината.
По стръмна пътека извиват приведени бабички към параклиса под стария орех.
Черни кърпи като врани са накацали по белите им глави.
Здраво стискат в сухите си ръце жълти вощенички и миризливи билки.
И потайно си шушнат като приказливата шума на стари дървета на чудна гора.
Далеч е малкият параклис от селото.
Прелитат отдалеко под тихото небе като леки пеперудки малките песни на дядо Скала. Гъдулар на селото. От далечна земя е. Обичат го момите.
Мълви се в селото, че свирил за своята земя.
Вървим по пътеката към параклиса с малкото босо момиче със сини скръбни очи.
Звездици като мили радости примигват в небето на нейните коси.
Косите й са тихи като спокойния сън на сенките в ранината.
На устните й са умрели много бели циклами.
А в дълбоките сенки на очите й лежат прилепи.
Милва ме с меката си длан малкото момиче със сините скръбни очи.
Припкат по пътеката тъжните песни на дядо Скала.
Вървим към параклиса.
Аз и Вечер.
ВЯТЪРА
Когато останете сами, вслушайте се в страшната песен на вехтата му гусла.
Тъй от далечни времена скита старият вятър и разказва страшни приказки, страшни като света.
Когато останете сами, вслушайте се…
Чука с дряновата си тояга по черните бедни врати, спира се край счупените прозорци, наглася гуслата и свири и разказва.
И после отива в други земи.
Казват, живеел горе на планината в каменна пещера…
Когато останете сами, вслушайте се…
Може би ще чуете и своята приказка.
САМ
Стоя сгушен в малката си къщичка с жълти стени.
Вечер открехна вратата и влезе.
Разплете малкото момиче сините панделки от косите си и в стаята стана синьо.
Мръкна.
Дъждът плаче и чука като сираче с пръсти по стъклата.
Малкото ми бедно сърце кротко ридае.
Когато минавате покрай къщичката на ъгъла, не се спирайте.
Тихо и бързо отминавайте.
Тъжно ще ви стане да чуете плач зад жълтите стени.
сп. „Листопад”, г. 6, кн 8-10, 1924 г.
