Александър Кръстников

„Синьото момиче”. Издава комитет „Българска литература” в София, разкази

Всред мрачния и болен български живот все се намират светещи пламъчета, които радват окото. Младият писател Александър Карпаров е едно светило, което ни радва окото. Той е предтеча на една бъднина, която носи утеха на българския народ.

В сборника „Синьото момиче” г-н Карпаров ни дава няколко малки разкази, в които проличава достатъчно проникване в живота. Първият разказ е автобиография и изразява една нещастна любов. „Все пак, заключава авторът, някой помни една любов.”

Да, казваме ние: все пак има сърца, които са преживели мъките на безнадеждна любов и върху челата на пострадалите е останала твърде забележителна за през цял живот някоя дълбока бръчка.

В „Лястовицата” се рисува една няма, но също тъжна любов, навярно преживелица на младия автор, която я сравнява с лекокрила птичка.

В „Ако не е възможно - добре е измислено” г-н Карпаров ни представя нещастието в живота, когато няма обич между мъжа и жената.

В „Престъпление на писателя” се показва силата на ревността, на която човекът често става чуплива играчка; често пъти ревността разтрошава живота на ревнивеца, както малкото разсърдено дете разтрошава куклата си.

В разказа „Един лекар разказва” авторът ни дава едно явление от рода на окултно-мистичните.

В „Сюжет” г-н Карпаров ни дава случай на изневяра. Измаменият съпруг остава на времето да накаже невярната жена.

В „Мария, Мери, Мими, Мици…” се представя ужасният фалш между половете. Една мома, която се е скарала със срам, искреност и доброта, играе ролята на Тартюф или евангелския фарисеин.

Във „Война” се рисува скритата подмолна борба за надмощие между мъжа и жената.

Все така хубави са и останалите малки разкази на г-н Ал. Карпаров, който с умение и усърдие се е спирал да ни рисува живота, уви, такъв, какъвто си е: кален, мръсен, болезнен… Само тук-там блещукат искрици на нещо осъзнателно, добро и благонадеждно.

Нека г-н Карпаров - благопожелаваме това - има щастието да ни даде някоя по-голяма творба с характери достойни, положителни, които да ни бъдат примери за едно по-светло бъдеще.

——————————

в. „Витлиемска звезда”, г. 13, бр. 28, 15 октомври 1934 г. Подписано: M. M-s