ЛЕКЦИЯ ПО ЧУЖДИ ЕЗИЦИ
Повикаха ме в град Б. като вещо лице в съда по едно дело. Свърших си работата в съда предиобед, после потърсих да се видя с колеги лекари, на работа в този град, съвипускници от някогашното ни студентство. Имах доста време до вечерния влак, с който щях да се върна в София.
Следобед тя бяха заети в комисия за преосвидетелствуване на инвалидна пенсия. За да не остана сам в този непознат град без работа, съгласих се да бъда при тях през време на прегледите.
Минаваха много и различни случаи. Едни за увеличаване на пенсията поради напреднала и усложнена инвалидност, други се пооправили. Работи, които не разбирам много, не са от моята специалност, но интересни да наблюдавам… влизаха един подир друг за прегледи разни стари измъчени хорица.
Повечето с бастунчета - военноинвалиди и от трудови злополуки. Колегите ги преглеждаха, мереха крака, ръце, изпитваха, проверяваха годността за работа, трудоспособност и дали се е увеличила инвалидността…
Имаше и един случай със старец, отдавна отписан от живите, пенсиониран по болест преди четиридесет години. Както той сам каза, всички лекари от комисиите са го гледали на времето, са вече отдавна покойници…
След прегледа за всеки болен колегите си продумваха на разни чужди езици всеки своето мнение, за да се решат да увеличат ли пенсията.
Отваря се вратата и влиза едно свито, сухичко, седемдесет-осемдесетгодишно старче, поздравява най-учтиво, пита може ли да седне, благодари и изобщо с отношение към комисията най-изтънчено, изискано и съвсем неподходящо на скромните му вехти шаячни дрехи. Инвалид от войната…
Поканват го да се съблече. Почват да мерят десния крак и дясната му ръка, в които тогава, преди толкова години, е бил ранен.
След прегледа той се облече, а колегите ми започнаха помежду си пак на различни чужди езици да се съвещават пред него. Нали някои бяха завършили в чужбина или пък са били на продължителна специализация в Европа.
А той, този старец, седи си на стола спокойно и безразлично. Но забелязвам, че се вслушва внимателно в техния разговор и мести очи от един лекар на друг. И когато взеха решението и му казаха, че е свободен, и го поканиха да си излезе и да влезе друг, той, това смачкано старче, за което мислехме, че е едно от онези кротки добрячета, най-неочаквано за нас подхвана на чист немски език, като се обърна към онези двама наши колеги, които си говореха помежду си на немски, а ние всички потресени, слушахме как той разказва за тяхното неправилно произношение на някои думи…
И докато се съвзехме от изненадата, той се обърна на чист френски, а после на италиански към другите колеги и все така с хубаво и чисто произношение. И на края, преди да се опомним и преди да го запитаме откъде знае толкова чужди езици така добре, на най-чист български език завърши:
- Първата ми жена беше виенчанка. Там, във Виена, съм бил градинар десет години… - После започна да изрежда къде кога е бил из чужбина. За втората се оженил в Марсилия, после работил в Будапеща. По време на войната се завърнал да изпълни дълга си и бил тежко ранен. Разказа ни как следвал и две години в чужбина медицина, но прекъснал, че нямал издръжка, та почнал работа…
Заизрежда за двадесет години работа по гурбетчилък като градинар и цветар из разни чужди страни.
Мълчим и слушаме поразени от този полиглот, който беше провалил тайната на това лекарско съвещание…
