Александър Карпаров

До почитаемата редакция на „Литературен глас”

Господин редакторе,

в един вестник прочетох нещо като разказ - „Събитие”. Сюжетът и маниерът на написването на този разказ са взети от един мой разказ (като най-старателно е обезобразен), печатан в един от последните броеве на Вашия седмичник.

Малодушният автор е вмъкнал името и професията ми в това „свое” крадено произведение.

За трети път този лигав господин пише и прави подражания на мои разкази. Впил се е като кърлеж в последната буква на моето име, сам негоден да направи нещо, заявил пред няколко души, че ще прави кариера с моето творчество.

Съветвам го да престане да ме ограбва, като обещавам за именния му ден да му подаря няколко готови разкази и да ги печати със своето име, вместо да ги обезобразява.

След това предупреждение не ще имам повече отговорност пред съвестта си.

Почитания към редакцията Ви.

14.06.1932 г.
София

Ал. Карпаров