ГРЕШКА
- Грешка! - прошепна учудено той и остави слушалката върху вилката.
Но как е възможно да е грешка, когато правилно поиска номера - и чу нейния глас да казва „грешка”? - Не можеше да си обясни това, а по телефона трябваше да си определят среща. Тя сама му каза телефонния си номер и го помоли да й се обади, а сега…
Нищо. Грешка!
- Моля, кого търсите? 32-45-9? Не, тук е 32-45-8? Грешка - това каза тя. Гласът й бе същия. Той искаше 32-45-8, а тя повтори 32-45-9! Да не би да не е чула добре?
Смутен, оплиташе се във въпроси, на които неговата неопитност и невинност не можеха да му отговорят.
На следующия ден, когато беше почти забравил този телефонен разговор, се звънна на вратата. Стана. Отвори. Гледа, тя.
Весела. Засмяна. Сияе.
- Има ли някой при теб?
- Не.
- Идвам за малко - сваля си шапката, разтвори яката на палтото и извади от чантата цигари.
- Кибрит?
- Ей сега.
Запали цигара.
- Минах така на бързо, да се разберем за утре. А вчера, когато ми се обади по телефона, мъжът ми беше в стаята и затова казах „грешка”. Ти разбра веднага, нали?
Той я гледаше, слушаше и си мислеше: Колко е хубава! Колко е елегантна! Колко е смела! Колко е хитра! Червило, пудра, коприна, лак на ноктите и колко много лъжи!
- А сега помни добре какво ще ти кажа. Утре вечер в 9 часа ще дойдеш при мен, вкъщи. Мъжът ми заминава по обед. Слугинята ще бъде у брат си. Ще се качиш право горе, ще звъниш четири пъти да разбера, че си ти. Запомни: номер 25, вход А, втория етаж, вляво. Разбрано, нали? А сега бързам, трябва да си вървя. Ще ходя на шивачка. Утре ще те чакам. О, колко време живея с мисълта да бъдем заедно двама, несмущавани от никого. Довиждане, мили. Утре, девет часа.
Хвърли цигарата в една празна ваза, турна си шапката, накриви я пред огледалото до последна възможност да се крепи на главата й и като се увери, че ако я мръдне още един милиметър и тя ще падне - стисна му силно ръката, приближи устните си бързо до неговите и като подгонена хукна навън.
Той остана като замаян.
Не вярваше на очите си. Как е възможно това? Или може би тя го прави, защото още ме обича. И ако тя е готова да изневери на мъжа си - то е само зарад мен. - мислеше си и бършеше с кърпа червените следи по устните си, оставени от нея.
Какво момиченце беше преди? Но тя и сега е пак същата, но е принудена да лъже мъжа си, защото не го обича!
Ето, вече от две години тя е омъжена, мъжът й се грижи за нея. Създал й обстановка, облича я, води я на театри - един безгрижен и охолен живот. А сега той трябваше ли да се промъкне като крадец, да го обере, да открадне честта на името му.
- Не, няма да отида. Това е подло. Тя е длъжна да обича мъжа си. - Стана, приближи прозореца и погледна навън. Мръква се.
Излезе.
По улицата вървеше бързо.
Мислеше си: защо не се ожених за нея, тя щеше да бъде щастлива с мен, защо се разделихме тогава, а сега, като подлец да влизам в чужда къща. Не, няма да отида. Утре вечер в девет часа ще й кажа по телефона, че няма да отида, - зает съм, - имам работа.
*
Следующия ден.
Точно девет часа вечерта.
- Моля, дайте ми 32-45-8 - реши да й каже, че е зает - не може да отиде, ще се извини.
- Кой е?
Той си каза името.
- Но кого търсите? Грешка. Тук не е 32-45-9, а 32-45-8 - и от другия край телефонът затвори.
Той остана пак учуден със слушалка в ръка. Как е възможно? Гласът беше нейният. А! Да, сигурно мъжът й случайно не е заминал, по-добре - помисли си изведнъж той и се зарадва…
*
В същото време тя, като остави слушалката, седна отново до другия, в когото тя беше сигурна, че ще дойде.
- Интересно! Много интересно! Постоянно бъркат нашия номер на телефона. вчера пак така сбъркаха, когато мъжът ми беше тук. Стават грешки, скъпи! Знаеш ли колко те обичам? Очаквах с голямо нетърпение деня, когато ще бъдем сами. Мъжът ми ще се върне след десет дни. Аз съм така щастлива…
А той държеше ръката й, гледаше разсеяно из стаята и си мислеше: добре, че аз не се ожених за теб. Никога не съм ти вярвал и това ме спаси…
Защото често беше чувал от нея думата „грешка”.
——————————
в. „Литературен глас”, г. 9, бр. 333, 16.12.1936 г.
