АЛЕКСАНДЪР КАРПАРОВ – „СИНЬОТО МОМИЧЕ”
Александър Карпаров - „Синьото момиче”. Разкази, изд. Комитет Българска литература, София, 1934
Разказите на Александър Карпаров заемат в нашата белетристика място ново и своеобразно, което напомня маниера на Хамсун или Пирандело.
Този маниер може да бъде характеризиран като ирационализъм, освобождение от рецептите на натурализма, внасяне във фабулата на неочакваното и непредвиденото, което, според теоретиците на това направление, единствено съответствува на действителността, еволюираща според закони, коренно противоположни на законите на всекидневния разсъдък и баналната логика.
Че една такава концепция не е противна на реализма, ни доказва Гогол, който, сам бидейки дълбок реалист, си е позволявал най-смели екскурзии в света на фантастиката.
Ал. Карпаров не е чужд на известен хумор (особено в Автобиографията си.) Преди всичко спира нашето внимание разказът „Синьото момиче”, печатан вече в „Хиперион” и удостоен с литературна премия.
В този разказ реализмът се кръстосва с мечтателността и съзерцателността, които му придават една особена прелест.
——————————
в. „Литературен глас”, г. 7, 22 септември 1934 г.
