НА МОИТЕ РОДИТЕЛИ
превод: Иван Маринов
НА МОИТЕ РОДИТЕЛИ
Прозрачна вечер. В странен час
за дълго идва споменът за вас…
Не сте мираж, не сте измама,
но скрити сте от моите очи.
В мъгла витае образът на двама
и сянката едва личи.
Живеете в деня ми недоносен,
във майските засъхнали следи.
От люляка упойващ аромат се носи,
оса с крилцата си трепти.
На този свят от нищо не треперя,
нито от вълчи вой, нито от мрак.
Вървя по пътя ви широк и верен
и твърдо стъпва моят крак.
И нека няма кръст над вашите могили,
димът от вас се вие изтънен.
В светиня ги превърнахте местата мили
с незримото присъствие във мен.
Прозрачный вечер. Странный час.
Я долго вспоминаю вас.
Не призрак это, не обман,
Но вглядываться в вас – напрасно;
Как через воду и туман
Вы проступаете неясно.
Родные! Мёдом день пропах,
Просохли майские дорожки.
Сирень в увесистых цветах,
Оса в коричневой окрошке.
Теперь Земле не испугать
Меня ни тьмой, ни волчьим следом.
Уйдя, вы проложили гать
Туда, где нищий страх – неведом.
И пусть над вами нет креста,
Вы, расточившиеся дымом,
Святыми сделали места
Своим присутствием незримым.
1979
