Николай Дмитриев

превод: Диана Павлова

* * *

Не обичам стихът
да звучи гръмовито,
да излиза от своя
обичаен размер,
а да бъде със ритъм – както при кея вълните,
или, както се казва, музикален да е.
Но не значи това – замрял, монотонен
и вял – като рано отживяла душа –
отмаляла ръка на скиталец прогонен
без надежда за помощ в света оглушал.

* * *

Я люблю, чтобы строчка
негромко звучала,
Пусть колеблется мягче
привычный размер, –
Мерно, словно речная волна у причала,
Или, раньше сказали бы, музыка сфер.
Но не думайте: мол монотонности чает
Он для вялой, для рано отжившей души.
Так распухшую руку бродяга качает
Без надежды на помощь в болотной глуши.