Николай Гумильов

Николай Степанович Гумильов (3[15].04.1886 – 25.08.1921) е руски поет, прозаик, драматург, критик. Баща му, Степан Яковлевич, служи като корабен лекар, участва в околосветски плавания, разказите му за пътешествията не са могли да не предизвикат у момчето интерес към екзотичните страни, както и постоянната близост до морето – и в Кронштадт, и в Царское Село, където семейството пристига още в ранната възраст на бъдещия поет, и в Петербург. Характерът на баща му, волеви и целеустремен, се отразява на поведението на неговия син, храбър пътешественик, смел офицер и майстор на стиха. От майката, Анна Ивановна, произхождаща от старинно дворянско семейство (имение Слепнево, Тверска губерния), поетът наследява страстта към четенето, уравновесеността и, което е най-важно, любовта към самия живот, към неговата вътрешна хармония. Дълбоко религиозен, както и майка му, Гумильов, съгласно християнската вяра, се отнася към живота като към свещен Божи дар. Този мироглед впоследствие своеобразно се проявява в литературните му (акмеистични) убеждения.
В съзнанието на поета Царско Село, където след оставката на бащата пристига семейството и където минават почти всички гимназиални и по-късни години, изиграва особена и, възможно е, решаваща роля. В този «град на музите» (както наричали Царско Село, където, по израза на Ахматова, тогава също царскоселска гимназистка, «толкова много лири висят по клоните») самият въздух е наелектризиран от някогашното, но неизчезващо присъствие на лицеиста Пушкин. Гумильов за цял живот запазва уважение към традицията. Когато по време на революцията се възцарява модното изхвърляне на “кумирите” от “парахода на съвременността” той противопоставя на модернисткия нихилизъм своя акмеизъм като крепост на общочовешката култура. Заедно с Царско Село (където става и срещата му с гимназистката Ана Горенко – бъдещата Ахматова) важен етап в живота на Гумильов е и Тифлис (Тбилиси). Кавказката ярка природа и своеобразният източен бит му правят незабравимо впечатление. Като ученик в тифлиската гимназия, Гумильов написва немалко стихове. Първата му публикация се появява във вестник «Тифлиски лист» на 8 септември 1902 – стихотворението «В гората избягах от града…».
През 1903 семейството се връща в Царско Село. Гумильов постъпва в VII клас на Николаевската Царскоселска гимназия – същата, в която е директор поетът Инокентий Аненски, много ценен от Гумильов, и особено от Ахматова. Впоследствие Гумильов в сборника «Колчан» (1916) помества стихотворението «В памет на Аненски», а през 1905 той подарява на Аненски книгата си «Пътят на конквистадора».
«Пътят на конквистадора» е наивна и ученическа книга, която по-късно поетът се старае да «забрави»: така например, четвъртата си книга «Чуждо небе» (1912) той нарича трета, като сам зачертава от собствената си литературна биография своя формален дебют. През 1906 след завършване на гимназията заминава за Париж, където слуша лекции в Сорбоната, запознава се с поети и художници, издава 3 броя на собственото си списание «Сириус», където печата и под свое име, и под псевдоними (К-о, Анатолий Грант). През 1908 публикува сборника «Романтични цветя», а през 1910 – «Бисер». По това време у него възниква се събужда остър интерес към Изтока, станал скоро страст, едва отчасти удовлетворена с пътешествие из Африка. Изпитва и голям интерес към окултизма. Пише статии и рецензии. В списание «Аполон» води постоянна рубрика, от която по-късно е съставена книгата му «Писма за руската поезия» (отделно издание – 1923). През 1911 е създаден «Цех на поетите», през 1912 се състои публичното появяване на акмеистичната група (в «Скитащото куче»), а през 1913 се появяват манифести, написани от Гумильов и Сергей Городецки. Гумильов счита, че символизмът е завършил своето развитие, изчерпал е възможностите си и че именно акмеизмът с неговото внимание към конкретността на света, реализъм на светоусещането и думите, идва да го смени. Символизмът действително преживява по това време остра криза. Валери Брюсов, доскорошният покровител на Гумильов, се отнася отрицателно към декларациите и към практиката на акмеистите. Първата наистина акмеистична книга на Гумильов става «Чуждо небе». Книгата е приветствана от М. Кузмин, Д. Философов и др. Терминът «акмеизъм» означава на гръцки най-висшата степен на нещо. Разбира се, такава експресивно-ярка действителност Гумильов около себе си – в Петербург или Царско Село – не вижда. Той търси някакъв друг свят – в далечните страни. Особено в Африка, където попада – отначало като пътешественик (септември 1910 – март 1911), а после в състава на научна експедиция на Руската Академия на науките (април – август 1913). Той обиква Африка за цял живот. Гумильов е патриот, в годините на първата световна война получава два Георгиевски кръста и обичта на другарите си от полка, единодушно отбелязващи неговата храброст (от 1914 до 1917 Гумильов е в действащата армия и в щаба на руския експедиционен корпус в Париж). Освен забележителни патриотични стихове Гумильов пише в годините на войната очерци и кореспонденции («Записки на кавалериста»), отличаващи се с документалност и достоверност. Директните социални мотиви в творчеството на Гумильов са малко. Едно от главните изисквания на акмеизма е принципната аполитичност, «чистото», аполитично изкуство. В своето «късно» творчество (в «Заблудилият се трамвай», 1921; «Дракон», 1921; книгата «Огненият стълб», 1921; и др.) той с голяма художествена сила изразява прозренията си за новата «космическа ера». В стиховете му възниква това, което днес наричат «генетична памет на човечеството». Хора, страни, градове, цивилизации са свързани според Гумильов от изначален произход. Поетът е вярващ, религиозен човек и нарича тази първопричина Бог. Преди гибелта си успява да напише едва първата поема от замислените дванадесет – «Поема за началата. Книга първа. Дракон». Това е трябвало да бъде своеобразен епос, напомнящ библейския. В «Поема за началата» Николай Гумильов с изключителна, хипнотична живописност, яркост и експресия показва този тъмен «прахаос», който породил огромно «прачудовище» – Дракон, изпълващо цялата Земя, подобно на първобитна жива маса, още неотделила от себе си човешки разум. И редом с Дракона поетът поставя крехката, но победоносна фигура на човека, победил при своята поява безсмисления хаос със силата на пробудилата се мисъл. В изображението на Гумильов този човек е подобен на всесилен маг, разчел по шарките на драконовите люспи заветния «код на живота». Този «Код» се събира в една дума – «ОМ» (при индийците означава благословение). При неговото произнасяне Драконът издъхва и влиза в своите права човешкият живот: В Началото бе Слово.
За участие в «контрареволюционен заговор» на 3 август 1921 Гумильов е арестуван от ЧК и след 3 седмици разстрелян.
На български е превеждан от Андрей Андреев, Никола Инджов, Бойко Ламбовски, Георги Рупчев, София Бранц, Любомир Занев, Елеонора Княжева и др.


Публикации:


Поезия:

СЪН/ превод: Елеонора Княжева/ брой 5 януари 2009

НИКОЛАЙ ГУМИЛЬОВ – СТИХОВЕ/ превод: Никола Инджов/ брой 5 януари 2009

НИКОЛАЙ ГУМИЛЬОВ – СТИХОВЕ/ превод: Елеонора Княжева/ брой 7 март 2009

СОНЕТ/ превод: Димитър Горсов/ брой 38 март 2012

СТАРИЯТ КОНКИСТАДОР/ превод: Божидар Божилов/ брой 42 юли 2012

ДВЕТЕ РОЗИ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 44 октомври 2012

РУСКИ ПОЕТИ/ превод от руски: Красимир Георгиев/ брой 53 юли 2013

ДЪРВЕТА/ превод: Димитър Горсов/ брой 62 май 2014

ГРАДИНИТЕ НА ДУШАТА/ превод: Татяна Любенова/ брой 71 март 2015

РОБСКА ПЕСЕН/ превод: Георги Рупчев/ брой 75 юли 2015

СЛОВОТО/ превод: Христо Медникаров/ брой 94 април 2017


За Николай Гумильов:

“ТРУДОВЕ И ДНИ” НА ПОЕТА, ПЪТЕШЕСТВЕНИКА И ВОИНА/ автор: Сергей Куняев/ брой 12 септември 2009

125 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА НИКОЛАЙ ГУМИЛЬОВ/ автор: Владимир Бондаренко/ брой 29 май 2011

МЪЖ. ПОЕТ. ОФИЦЕР./ автор: Алексей Шорохов/ брой 29 май 2011

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ПАЛАЧИТЕ НА ПОЕТА НИКОЛАЙ ГУМИЛЬОВ/ автор: Владимир Павлов/ брой 74 юни 2015