Йордан Кушев
Йордан Паунов Кушев е роден на 25.06.1935 г. в град Будапеща, Унгария. Детството и юношеството си прекарва в село Поликраище, където завършва прогимназия, а гимназия - в Горна Оряховица. Завършва икономика във Висшия финансово-стопански институт, а днес Стопанска академия „Д. А. Ценов” в Свищов. Цялата му трудова дейност е протекла като икономист в градовете Ямбол, Горна Оряховица и Велико Търново, където живее от 1974 г. Автор е на седем книги за деца и на шест за възрастни. Книги за деца: „Огънче гори” (стихове, 1993), „Вятърко вълшебен” (стихове, 1994), „Щурав щурчо” (гатанки и залъгалки, 1996), „Шапка на комин” (стихове, 1999), „Таралежова брада” (стихове, 2001), „Опака държава” (стихове, 2009), „Българче бъди” (стихове, 2009). Книги за възрастни: „Дъжд в душата ми е плакал” (лирика, 1995), „Флейта” (лирика, 2000), „Назабрава” (баладични стихове, 2000), „Светица” (стихове за майката, 2002), „Орис” (лирика, 2005), „Дървото на живота” (избрани стихове, 2012). Член на Съюза на българските писатели. Първата му стихосбирка за деца „Огънче гори” е наградена от СБП за дебютна книга за 1993 година. Отличаван е в национални и регионални литературни конкурси с творби за деца и за възрастни. Негови стихове за деца са включвани в учебници и учебни помагала за ученици от началния курс. По негови текстове са композирани хорови песни. Носител е на „Народен орден на труда” - сребърен, за участие в строителството на Промишлен комплекс Девня. Умира на 28.12.2014 г.
Публикации:
Поезия:
РОДОПСКИ ЧАНОВЕ/ брой 54 септември 2013
ГАЙДАРЯТ/ брой 57 декември 2013
СУХОВЕЙ/ брой 68 декември 2014
ЖЕРАВИТЕ ОТЛИТАТ/ брой 74 юни 2015
ГЪЛЪБИТЕ НА МИРА/ брой 88 октомври 2016
Литература за деца:
БЪЛГАРЧЕ БЪДИ/ брой 48 февруари 2013
УСМИВКАТА НА МАМА/ брой 49 март 2013
Интервю с Йордан Кушев:
ЙОРДАН КУШЕВ: „ДА БЪДЕМ БЪЛГАРИ ДОКРАЙ”/ брой 48 февруари 2013
ЙОРДАН КУШЕВ: „КРАЙ РОСИЦА АЗ СЪМ РАСНАЛ…”/ брой 49 март 2013
Критика за Йордан Кушев:
СЛЪНЧЕВИ ЗАЙЧЕТА…/ автор: Стефан Поптонев/ брой 48 февруари 2013
БЪЛГАРЧЕ БЪДИ!/ автор: Христо Черняев/ брой 124 януари 2020
За Йордан Кушев: