СЛЪНЧО

Йордан Кушев

СЛЪНЧО

Слънчо подрани с усмивка.
Няма той чешма и мивка,

та да си измий лицето.
Ранобудник е и ето:

той се бухна във реката.
И пое към небесата…


БИСЕРНА РЕЧИЦА

Бистра бисерна речица
пее свойта песенчица.

Лъкатуши през полето, -
път я чака до морето.

Тича весело и пее.
Палав лъч танцува с нея…


ГОРСКО ПОТОЧЕ

Под клоните на бука
поточето бълбука.

Кълвач по клона чука.
Поточето бълбука.

И кукувица кука.
Поточето бълбука.

Поспри, послушай тука:
поточето бълбука…


ЩУРАВ ЩУРЧО

Щурчо щура се в полето -
от реката до селцето.

Щурав Щурчо: ходи-броди,
три щурчета малки води.

А скокливата му булка
носи малката цигулка.

Слънчо слиза зад баири,
време е да се посвири…


МРАВЕШКИ ТРУД

Малка мравка бута зрънце.
На небето грее слънце.

Жарки са лъчите коси…
Ох, не може да се носи!

Охка мравката, но мъкне,
че тъй скоро ще се мръкне.


КРАДЛИВИЯТ КОС

Кос от лозето краде.
Грозде днес му се яде.

Косът лозе не копае,
но да си открадне, знае.

- Ъш! - извика дядо Мони.
Готованецът прогони.

И сърдит му се закани.
Но… и кос душица храни….


КОЙ КОГА ЗАСПИВА

- Хайде, Владко, късно става вече! -
с ласка майка му грижовно рече.

Н в леглото не заспива Владко.
Мама шепне на ухото сладко:

- Хайде, Владко, затвори очите!
- Нека първо да заспят звездите!


НА СЛУКА

Тръгнали на лов за зайци
двама-трима храбри старци.

Дълго старците вървели,
ала зайци не видели.

Чули страшен рев внезапно
и побягнали обратно…

Чакайте, ловджии стари,
не е звяр, реве магаре!


ВЕСЕЛБА

Край реката, под върбите,
пеят жаби гласовити.

Крякат, крякат до забрава…
Сватба жабешка ли става?

И луната - кротка, бледа,
чуди им се и ги гледа…


ДЯДОВА ГРАДИНА

В дядовата ни градина
тридесет прасенца ринат.

Всички тикви те изяли
и лехите разорали…

Дядо никога не рачи
ей такива помагачи.


ШУМКА ШУМНА

Малка шумка шумна сред гората,
пременена в есенна позлата.

Зайо трепна, скокна в миг, уплашен…
Не обича боя ръкопашен.

Най-добре на него му приляга,
по-далеч от тука да избяга…


МОЙТО БРАТЧЕ

Вчера мама се завърна
с бебче от дома родилен
и додето аз го зърна,
бързо то ми се ухили.

Тъй си мислех: с мойто братче
ще е весело във къщи…
Но започна то да плаче,
почна често да се мръщи…

Който знае, нека каже,
как с плача му аз да свикна.
И количката му даже
вече съм готов да тикам.


МОЕ СЕЛО

Поликраище се гуши
под салкъми и под круши.

И гугутки сутрин рано
гукат в клоните припряно.

Неусетно оживява
тая утринна гълчава.

Пее свойта песенчица
старата река Росица…

Пея аз - и още помня
шарената селска стомна!


ДИЕТА

Реши се Баба Жаба
и тя да става слаба.

И, както е прието,
премина на диета.

За сутрешна закуска
пет мравки тя изхруска.

На обед - няма пречки -
похапна буболечки.

А вечер, както свари,
прекара и с комари.

Тъй бе - от ден до пладне.
Но трае ли се гладно?

Затуй реши, накрая,
ще кара, както знае…

Вий имате ли, ученици,
такива жаби-диетици?


ИЛИЯ-БЕЛАДЖИЯ

Още щом очи отвори,
може сто бели да стори.

Тъкмо станал от леглото, -
в кухнята разлял млекото.

А пък после, без да ще,
счупил някакво шише.

На излизане - с вратата -
хлопнал брат си по главата.

Кръстихме го вече ние
наш Илия-Беладжия.


ФЕВРУАРСКИ ДЪЖД

Дълго тоя дъжд ми пя -
по стъклото и в капчука.
В тая нощ защо не спя?
Нейде ледовете пукат…

Топъл февруарски дъжд,
пееш и държиш ме буден.
Пролетта ли, отведнъж,
идва - с цвят и пеперуди?


ПРОЛЕТЕН ВЯТЪР

Вятър препуска над равните друми.
Вихрено носи се младо жребче.
Скачат по белия бряг изумруди -
буйна, реката по-бързо тече…

Гонят се, гонят се младост и сила,
гонят се в полската пролетна шир.
Слънцето хвърля извезана свила
в хладния още Капиновски вир.

И ме упойва зеленото чудо,
звънка в ушите ми медно звънче…
Кой ли ще спре непокорството лудо?
Гонят се - вятър и младо жребче!…


ШАПКА НА КОМИН

1.
Едно момче Комина пита:
- Каква е тази шапка, моля?
- Ще разбереш това напролет,
когато щъркели долитат.

2.
Долетяха щъркели-зидари,
обновиха те гнездото старо.

И момчето любопитно знае:
ето - шапка на комин това е!

3.
Казват: Щъркелът децата носи.
Аз си имам моите въпроси.

На Комина кацнал Щъркел весел.
- Щърко драг, и мен ли си донесъл?

Искам да попитам аз обаче,
ще ми донесеш ли малко братче?

Както гледам: горе на Комина
твои малки щъркелчета има.

4.
Господин Комин, привет от мен!
Зная, труден е и твоят ден.

Трудно носи се такава шапка,
ала никога не се оплакваш.

Е, добре тогава: горе стой,
ти за мен си истински герой!

5.
- Драги господин Комин,
като гледаш отвисоко,
като виждаш нашироко -
свършва ли просторът син?

- Свършва ли? просторът почва
тук, от тоя двор, деца,
тук, от житните зрънца -
и за него няма точка.

Почва той и продължава
чак до края на света,
но завинаги остава
тук, по родните места.


ГЪБАРЧЕ

Три дни кротък дъжд валя,
напои - гори, поля…

Кой ли прати златно слънце,
та затопли всяко зрънце?

Под листа и покрай пън
гъбки станаха от сън…

Тръгна малкото гъбарче,
тръгна с татко - за другарче.

Знай се истина една
от прастари времена,

дето трябва да се помни:
има двойници отровни!


ЕСЕНЕН ПОЖАР

Пожар от багри над гората
извива есенно хоро.
Усмихнат, хороводец-вятър
повел е злато и сребро…

за първи път пожар ме радва:
избухнал - топъл и красив,
с едно хоро - като на сватба
и тук съм аз сватбар щастлив.


ЖЕРАВИ

По небето - трепкащо ветрило:
тъжно ято жерави отлитат.
За полето лятно им е мило
и отнасят свойта болка скритом.

Махат за довиждане с крилата,
нещо неразбрано дълго викат…
И след тях - като сълза пролята -
ще трепти луната сребролика…


НОЩ

Тракийска нощ!
Вълшебна нощ!
Блестят звезди като пендари.
И месец кръгъл, сребролик.
Какъв разкош!
Какъв разкош!
Небесни майстори златари
отляли лунния светлик.


ПОТОК

Светли бисерни води
се провират през шумака…
Химн потокът ли реди?
Своя болка ли изплаква?


ЖЪЛЪД

Дъбът е жълъдова майка.
Но тя за него не се вайка.

Когато му порасне шапка,
от клона пада като капка.

Прегръща го добрата шума -
и шушне нещо, и му дума…

Напролет пуска тънък корен
и тръгва да расте нагоре,

като дете до свойта майка,
която мъдро не се вайка.


ПЕЙЗАЖ В БЯЛО

Тихо. Сякаш всичко е заспало.
И навред е - бяло, бяло, бяло…

Къщите, под бели ямурлуци,
топлят бели старци, топлят внуци.

И дървета - с цвят на тебешир.
И безбрежна - бяла, бяла шир…


ПЕЙЗАЖИ С ТОПОЛКИ

1.
Островърхи, тънички тополи,
обградили в тесен кръг върбите,
и трептят в тая ранна пролет,
като копия - в пръстта забити!

2.
Една топола сред полето -
със нея вятърът лудува,
а тя с върха си, по небето,
картинна есенна рисува…

3.
Тополите, накичени с пендари,
се кипрят в есента като сватбари.
Щом вятър ги погали с пръсти тънки,
те трепват в миг - полюшнати, и звънки.


ДЕТСКИ СМЯХ

Смях разливат детски
весели гласчета…
В утрото не са ли
звъннали гласчета?

Този смях подкупващ
и безгрижно весел,
той не ели днеска
най-добрата песен?


ДЕТСКА КНИЖКА

Всяка детска книжка е другарче живо.
Има сродната съдба на плодна нива.

Буквичките - малки и крилати -
сякаш че са семенца посяти…

Те поникват в детската душица
и приличат много на пшеница,

от която ще омесят пити,
та душите ни да бъдат сити.


ПЛАДНЕ

Пладне. Слънчо е в зенита.
За почивка той не пита.

С кърпа бърше си челото.
На човека за доброто

праща си лъчите коси…
Пелерина златна носи.


ЗАЛЕЗ

Трудил се добре цял ден,
Слънчо слиза уморен.

Слиза бавно зад баира,
у дома се той прибира.

Поработил, вече иска
да полегне за почивка.


ЗВЕЗДА С ФЕНЕРЧЕ

Всякоя звездица има
по едно добро фенерче.
Тя през лято и през зима
палва си го всяка вечер.


ЗА МАМА БОЛЕЯ

Мъката ми е голяма.
Трети ден е болна мама.

Аз присядам до леглото.
И я милвам по челото…

Помня как над мен е бдяла.
Колко нощи не е спала…

Днес за мама аз болея.
Грижа се, - да оздравее.


ГЕВРЕЧЕ

Едно Геврече,
щом свари се
и изпече,
радостно на Рачо рече:

„Слушай, братко,
зная, че съм сладко.
Хайде, подели ме
с твойто братче,
да похапне,
да расте юначе.”


БАЛЕТ

Тези палави снежинки бели
накъде ли тичат, накъде ли?

Колко плавно, плавно се премятат
и тъй тихо стъпват на земята.

Гледам ги и мисля си накрая,
че балет вълшебен те играят…


ОПАКА ДЪРЖАВА

1.

Всичко все наопак става
в непозната вам държава.
Не е тя в Европа, ни край Нил,
ала аз за вас съм я открил.
Странни са нещата в нея
и чудаци там живеят;
и животни има, и цветя -
Галиматия се казва тя.

Разрешете ми накрая
с нея да ви запозная.
Тя започва от съседски двор
и достига синия простор.

2.

Кротка котка лае насред двора;
Куче кудкудяка на стобора;
Ярка пък мучи - в обора влиза;
Крава чурулика на корниза;
Заяк бавно пъпли по земята;
Червей на подскоци се премята;
Агне до забрава кукурига;
Петльо гордо блее: „Стига, стига!”.
И от клонест орех круши зрели
падат чудно - меко на къдели…

Е, кажете ми, деца, къде ли
чудеса такива сте видели?

3.

Тръгнал в ранно утро старец млад
да обходи този чуден свят.
Бродил тридесет и три недели…
Ей какво очите му видели:
Слон с Муха се кара на пазара,
че го е преметнала в кантара,
а на същия пазар
пастърма продава стар Комар;
по-нататък сред полето - Крава
сладолед от вимето си дава;
пък Магаре с мънички уши
чуди се какво ли да реши,
че го срещнал присмехулник Кос
и го смаял с някакъв въпрос…

Ей такива чудесии стават
във измислена от мен държава.