с писателя Йордан Кушев разговаря Мариана Корфонозова

- Какво Ви даде село Поликраище? Роден сте в Унгария и за читателите ще е интересно да узнаят за емиграцията на българите през 30-те г. на 20 век.

- Поликраище ми даде естествения досег и общуване с природата, което не може да даде нито един град, а като всяко живо същество човекът е нейна рожба. Затова, внезапно и тематично, тя се е отразила в моите стихове, както за деца, така и за възрастни. Оттам идва и силната любов към бащина земя и бащин дом. Емиграцията на моите съселяни е позната много преди 30-те години на миналия век, защото много от тях са били принудени да търсят своята прехрана зад граница, но за разлика от емигриращите днес млади хора, те са излизали с мисълта да се завърнат отново, след като се позамогнат.

- Вие работихте дълги години в Инспектората по образование в гр. Велико Търново. Какво е Вашето мнение за затварянето на училища поради липса на деца?

- Затварянето на училища е нещо страшно и аз потръпвам, когато изричам тези думи. Това означава, че ние затваряме, образно казано, един прозорец, през който вече няма да проникне светлина. А селищата, които се лишават от тези храмове на просвещението, се обричат на „доизживяване”. Лошо е това, че се затварят учебни сгради в страната твърде прибързано, поради липса на средства, а понякога и не само от липса на деца, но и по разни други съображения. За съжаление, държавниците смятат това за маловажно.

- Вие имате внуци. Според Вас, чете ли съвременното дете?

- За съжаление българското дете все по-малко чете художествена литература. Но аз не го виня, защото ние, възрастните, определяме неговия начин на живот. Родителите все повече се примиряват с това, че децата загубват навика да четат на хубав български език, а нашите учители все повече губят от някогашния възрожденски дух. Това, че нашите деца растат все по-малко духовни, трябва да тежи на нашата съвест, ако не сме я загубили.

- Разкажете за дружбата си с поета Стефан Поптонев и литературната критичка Благовеста Касабова.

- С поета и белетриста Стефан Поптонев и литературния критик писател акад. Благовеста Касабова за първи път се срещнах през 1994 г., когато беше наградена първата ми книжка за деца „Огънче гори”, тъй като те са били членове на журито. Бих казал, че това беше моя литературен шанс. Впоследствие те се оказаха редактори на всички мои книги за деца и възрастни. Трябва да призная, че те, като ерудирани и опитни творци, ми бяха много полезни в моя литературен път. Оставам завинаги благодарен към тях.

- Вие сте канен да работите в столицата, но останахте във Велико Търново.

- Творчеството е особен вид труд. То е индивидуално дело с обществено проявление. Талантът може да го убиеш, но не можеш да го създадеш. Той е заложен по рождение. Разбира се, за неговото реализиране е необходим упорит труд. Така че не столицата създава талантите. Тя по-скоро дава възможност за популярността им. Ако вникнем в „списъка” на нашата литературна класика, ще видим, че преобладават авторите, тръгнали от провинцията. Нека си припомним и това, че класикът на детската литература дядо Васил Ив. Стоянов през целия си литературнотворчески период живя и работи във Велико Търново.

в. „Трета възраст”, бр. 43., 24-30. 10. 2012