Йордан Атанасов

                         В памет на Йордан Кушев

Бележника си вземам - птицата с опърлени крила…
Аз трябва да препиша много имена
от паметта на старата година…
Да им се радвам, да ги подредя.
Как страшно е, че приятелите оредяват!

Ще ме задраскат враговете,
но аз ще ги оставя - гвоздей в плътта ми, сила да ми дават.
Роднините любезни и сърдити - ще си взема,
кръвта вода не става,
макар усмивките да са прозрачни.

Жените с имена съдбовни ще препиша,
тези дето съм обичал,
тези дето ме проклинат за красивите лъжи,
и тези - искащите строфи да им посвещавам.
Но тежкото е, че приятелите оредяват.

За фарисеите не съжалявам,
за изменниците - също.
Приятелите оредяват, те заминаха в далечен отпуск
и живеят във небесни къщи.

Там няма номера и улици,
адресите им няма как да подновя.
Надявам се да ми изпратят телеграма
във някоя инфарктна нощ.
А дотогава -
най-страшното е, че приятелите оредяват.