СВЕТУЛКИ
СВЕТУЛКИ
Душата ми е кошер на светулки,
събирани по селската поляна
във здрача син на вечерите юлски,
под погледа на Мечката голяма.
Затуй ли в мен не може да угасне
и в нощите най-тъмни светлината?
В душата със светулки съм пораснал
и те ми светят да вървя нататък…
1980 г.
ПОКОСЕНАТА ТРЕВА
Не ще дадеш приют на пъдпъдъци -
загубиха те своите гнезда.
И всяка птица, гдето в теб не мъти,
ще те проклина - като зла беда.
Не ще дадеш нектар и на пчелите.
Остава само твоят аромат.
Пластена, ще те трупат на купните -
потънала в спокоен, мъртъв свят.
Ще чакаш оня зимен ден, затрупал
полето с тишина и преспи сняг,
добитъкът когато те захрупа -
и ти ще бъдеш тъй насъщна пак!
1977
СЕСТРА
Посестрима е мама на земята.
По сестрински се грижи тя за нея.
И слънчевата златна необятност
отколе във душата й живее.
Познава аромата на тревите
и трепетите в дните юлски.
За нея славеите гласовити
люлеят звездната си люлка.
1982 г.
БОЛКА
Боли ме за откъснатото цвете,
осиротило братската могила,
където слънчев лъч спокойно свети,
където диша непокорна сила.
Боли ме за забравени завети,
дошли до нас през смърти и пожари,
изречени от майки и поети,
животът им когато е догарял.
1984 г.
СПОМЕН ЗА ДИКАНЯ
Чужда, в заем взета, кремъчна диканя
обикаляше в затворен кръг хармана.
Под диканята и волските копита
слама кипнала лежи, жарава жито.
Двата стари вола бавно, мъдри крачат
и ухае двора летен на погача.
Мисля си: днес има хляб, дикани няма,
но се губи зърното в осил и слама.
***
Живее, мама -
като хляба -
във делниците незабележима.
Живее -
силна или слаба,
а като хляба -
все необходима…
1975
ЖЕТВАРСКО ПЛАДНЕ
Бакърена тава нагрята
виси над облаците мътни,
жарава сипе над полята,
изпича житото за жътва.
Въздиша маранята тежко
и въздухът от задух тръпне.
Жетарско пладне - жадно, жежко -
в жарава босо то пристъпя.
… Сред свойто пладне на живота
и аз като жетваря крача.
Избърсвам челото си потно
и все си мисля за сеяча…
1977
