Йордан Кушев

***
В ъглите строя си дом.
Там не се прониква с взлом.
Пакостник ли забележа,
хващам си го в тънка мрежа.
Що е то?

***
Всички ме познават вече
по червеното елече.
То добро е и за цветна снимка.
И наричат ме…

***
Мъх по бузите й меко свети.
Зърна ли я, трепва ми сърцето.
Тя ме гледа сочна, ласкава.
А познахте ли, че туй е ….

***
Покрай торище и край пън -
в дъжд и слънце е навън.
И надига кръгла гугла -
чисто бяла или смугла.
Що е то?

***
На змия снагата има.
И сред лято, и сред зима
кръшно-кръшно се извива.
Но морето я изпива.
Що е то?

***
Имам осем крака.
И Жабок до мене кряка.
Хич не ме е грижа,
че назад се движа.
И се казвам как?
- ….

***
В гората чука ден след ден,
но за ковач не е роден.
И без дори да бъде лекар,
лекува старите дървета.
Що е то?

***
По природа е крадлив
и е доста саможив.
Ходел, казват, гол и бос.
Всички го наричат…

***
Едър бивол по полето ходи -
неизвестна някаква порода.
На ламя устата страшна има.
Сред пшеницата уста раззина
и залапа лаком, ненаситен.
И опасе бързо блока житен.
Що е то?

***
На удивителна прилича той
и бди край пътя като часовой.
Ще можеш да преминеш ти, ако
те гледа със зеленото око.
Що е то?

***
Трака-трак, трака-трак -
като влак, като влак,
возя своите вагони…
И по път ме пътник гони…
Ще отгатнете, тъй аз зная,
че това съм аз,….

***
Когато вий, деца, сгрешите,
не ви подръпвам аз ушите,
а бързам, както знайте вие,
неволна грешчица да скрия.
Не ще и дума,
че съм…

***
Две прозорчета вълшебни
дядо носи на носа.
Щом през тях погледне,
сякаш стават чудеса:
буквичките, толкоз дребни,
наедряват на часа.
Що е то?

***
С бяла риза, с черен фрак,
скита той сред лед и сняг,
и на ледниците син,
той нарича се….

***
Надиплила листенцата красиви,
градинките със нея са щастливи.
Пече я слънце и я дъжд вали.
Сама се брани тя - с бодли.
Що е то?

***
Надува се - същински самохвалко,
надува се и все расте, расте…
Но боднеш ли го ти, макар и малко,
той пръска се във твоите ръце!
Що е то?

***
Голяма къща - без балкон.
И няма вид на дом.
От тука, в уточнено време,
возило идва, да те вземе
или тук да те докара.
А това е….!

***
На катеричката за зима
храна предлага той любима.
Расте в гора и в двор -
левент красив и горд,
и се нарича…!

***
И те гледа, и говори,
ала с него се не спори!
Що е то?

***
Има го на този свят,
но у нас е непознат.
Царствено живее в Нил
този страшен…!

***
Непристъпен дом са му скалите.
Надалеко виждат му очите.
Слава му се носи, че е смел.
С гордост го наричаме….!

***
Има той разкошна грива.
Най-добре му тя отива.
Може да е страшен звяр,
но в саваната е Цар.
Кой ще каже пръв,
че това е…?

***
Красавец бял е като лебед.
И мощно пори с нас водите,
а случвало се - и на тебе,
от борда да следиш вълните.
Пътуват с него много хора,
а римата подсеща, че е…!

***
Има светла козина в позлата.
Броди из полето и гората.
Падне ли й - тя не прави прошка
нито на петел и на кокошка.
Пустата му зла хитрица -
тя нарича се…!

***
Като щъркел - стъпил само
на единия си крак,
не подгъва той коляно -
като великан е як.
Тон товар издига с клюна
този чуден великан.
А не ще и дума,
че това е…!

***
По-високо от орлите
тя във Космоса лети.
Носи хора сред звездите,
озарени от мечти…
Слави нашата планета
с полет - чудната ….!

***
Юначе
с калпаче
от клона
си слиза
по риза.
Що е то?

***
Слабичък и дребен е на ръст.
Сред треви се крие, бучки пръст.
Ала вечер - грейнат ли звездите,
с песента му въздухът пропит е…
Що е то?