Йордан Кушев

ЖЕРАВИТЕ ОТЛИТАТ

                   На Димитър Палазов

Отлитат жеравите с вик печален,
с предчувствие за идващия мраз.
Замръквам във дома си неопален
и в него зимата ще срещам аз.

Отлитат жерави, ще си поплачат,
опразнили самотните гнезда.
А мен ще ме притиска вечер здрачът,
до хладния прозорец ще седя.

Отново птиците гнезда ще свият -
в далечен край, във южните земи.
А тук вихрушки снежни ще се вият
и леден дъжд в душата ще ръми…

Напролет с весел вик ще се завърнат,
за да подирят своите гнезда.
Но пряспата, запряла в мойто гърло,
ще се стопи ли в пролетта?

2002 г.

БЪЗЕ И КОПРИВА

Ражда се човекът като цвят.
Пъпна връв е първата верига.
Ала майчиното мляко стига,
за да е щастлив на тоя свят.

А след туй от алчност се опива
същият човек - на страсти роб.

Нищо не отнася в своя гроб!
А над него - бъзе и коприва…

2003 г.

ЗИМНИ ВЕТРОВЕ

Плачат ветровете и се молят:
да ги пусна в топлата си стая.
Свил се, зъзна аз и чакам пролет,
че във нея мраз е…
Ала те не знаят.

Всичко е за тях монета чиста.
Не познават в пътя си лъжата.
Вярват в думите „на прима виста”.

Думите за нас сега са вятър…

януари 2005 г.

ВАКХАНАЛИЯ

И СПИН-косата смъртница върти.
Като хлебарки ще измираме.
Взаимно жилим се като оси
и се залъгваме с клониране.

В морето на живота търсим кей.
От ниски страсти озлобяваме.
Прегръщат се във брака гей със гей.

Как, Господи, ще оцеляваме?

2005 г.

ПРОВИДЕНИЕ

Зрее ново време -
с ново семе.
Зрее…
Свободата где е?
Всеки днес се плаши -
и от мутри,
и апаши.
Никой дом
            не може да е крепост!
/Поговорката звучи нелепо./
А човекът с празен джоб -
на мошеника е роб.
И така нататък,
и така нататък…
Нека бъда кратък:

Свободата днес е ала-бала -
господар е капитала!

14 януари 2005 г.