БЪЛГАРЧЕ БЪДИ
РОДИНА
За мен си ти, Родино,
земя на татко и на мама.
От твойто звучно име
по-хубаво, по-светло няма.
България една е,
една-едничка на Земята.
И в този свят безкраен
моя майка ти си свята!
СТРАНА НА РОЗИТЕ
Рози в моята страна цъфтят.
Тя опива ме със аромати…
За едно се моля в тоя свят:
Нека Господ благодат ни прати!
Да се носи дъх на биле,
да се люшка златозърно жито,
да пращят хамбари с изобилие
под небето родно -от дъжда измито!
ТРЕПЕТЛИКА
Трепка трепетлика в двора
с крехкото си стебълце.
Не понася тя умора
с нежното си сърчице.
Не обича луди хали -
вятър ласкав чака тя.
Слънчо топло я погали.
Весел Славей й попя…
ПРОЛЕТНА ОМАЯ
Пролетта пристъпя с майски трепет
и житата млади с гребен реши.
Във градината разцъфва цвете,
разцъфтяват старите череши.
И пчела кръжи над цветовете,
а крилцата блесват като капки.
Упоена близва от прашеца,
пипалцата й полепват сладки.
Дъх на сладост в дните ни налива,
пролетното цвете - сока сбрало.
Като булка - кичестата слива,
пременена, кипри се във бяло.
ЛАЙКУЧКА
Ей ти тебе случка.
Казват й Лайкучка,
ала тя си знае:
никого не лае.
Всеки ден в полето
гледа към небето.
Кротка и добра е -
кой ли не я знае:
хрисима тревица
с благичка душица.
Всеки пил е май
от целебния й чай.
СПОМЕН ЗА ЕДНА МЕЧТА
Като дете лудееше жребчето,
препуснало през селските ливади.
И тънка шия вдигаше напето.
Гореше му сърцето - буйно, младо.
Като дете лудееше жребчето.
Дори полето ставаше му тясно.
Ала на мен гореше ми сърцето -
ужасно ми се щеше да го яхна.
Като дете лудееше жребчето,
когато ми се сбъдна и мечтата:
пришпорих го в ливадата, но ето,
че бързо се намерих на земята.
РОСИЦА
На детските ми дни реката
все тъй в коритото тече…
Дойде при нея и заплака
едно отколешно момче…
Тук някога волове пасе
и в бистрите води се гмурка.
Тук беше детското му щастие
и радостта му беше тука.
Отдавна бе, но то си спомня:
игри и лудории - всеки ден!
И не остана то бездомно:
момчето все живее в мен.
УЧИЛИЩЕН ЗВЪНЕЦ
Звъни задъхано звънчето
и вика медния му глас -
от планината, от морето:
Деца, елате пак във клас!
Елате вие тук отново,
като приятели добри -
в класа да екне песен, слово,
а в двора - весели игри.
ДВЕ МАЙКИ
Всяка сутрин нежно мама
буди ме от сън да стана.
Тя приготвя ми закуска
и ми дава чиста блузка.
И с усмивка - светла, блага -
изпровожда ме до прага…
А учителката мила
ме посреща подранила
с топла обич най-голяма.
Тя прилича ми на мама.
24 МАЙ
Този глас в душата ми звъни
със гласа на школското звънче.
Връща ме в най-чудните ми дни -
в дните на невръстното момче.
Двама братя: Кирил и Методий,
сътворили буквите за нас.
Подвигът им светъл пак ни води
и ще ни окриля в труден час.
С буквите и живото ни слово
те оставиха ни скъп завет.
Да летим - като с крило орлово!
Всеки да е мъничко поет!
БУКВИ ГЛАСНИ И СЪГЛАСНИ
Дълго в сговор буквите живели,
но веднъж те спор такъв повели:
- Нека тук на всички стане ясно -
ний сме важни букви - букви гласни.
И не вдигаме напусто глас -
да се знае, че сме букви с власт!
Азбуката с „А” - от нас започва.
Значи няма що да спорим. Точка!
Кой каквото ще сега да каже,
думичка без нас не може даже.
Но съгласните във този час
зашумели ядно с дрезгав глас:
- Моля, моля! С вас не сме съгласни.
Колко думи има само с гласни?
Можеше до днес да няма мира,
но обади се и тебешира:
- Извинете, че се вмесвам, драги!
Но не търся слава, ни облаги.
Не разбрахте ли сами дотука,
че е обща вашата сполука!?
КОПНЕЖ
В памет на Асен Разцветников
Едно момченце босоного
се къпе в свойта Янтра лете.
Пасе волове витороги,
в торбичка носи книжки цветни.
Но нещо тегли му сърцето.
Простори мамещи се стелят.
В Балкана взира се момчето
и свои тайни му споделя.
И красота го омагьосва.
И викат го незрими друми…
В главицата му русокоса
се раждат съкровени думи.
И то записва ги със трепет.
И все поглежда към Балкана,
а устните му тихо шепнат:
„Дали и аз поет ще стана?”
ДУМИТЕ НА АНГЕЛ КАРАЛИЙЧЕВ
Звънки, бисерни слова отрони
нежната душа на сладкодумец -
сякаш пеят капчици дъждовни
и светлеят като изумруди…
И живеят в дните ни честити
приказките мъдри и прастари.
Като сладки медоносни пити
населяват книги и буквари.
Ангел Каралийчев завеща ни
слово - като изворите чисто,
та и в дните идни да остане -
като светло, бисерно мънисто.
ПОТОМЪК
Далечен, древен мой прадядо
е оня хан - наречен Аспарух.
Бил вожд на племе - буйно, младо.
На юг повел го.
Носел силен дух.
По прашни друми се е скитал.
Проправял родов неотъпкан път.
Преплувал е на Дунава водите,
а те и днес спокойно си текат…
Потеглил от далечни степи,
той спрял е пред веригите на Хем,
в земя, в която топло слънце свети…
И раждаме се в нея - и растем…
БЯЛО, ЗЕЛЕНО, ЧЕРВЕНО
Зная, че всяка държава
родното знаме развява.
В празници светли се вее.
Слънцето топло го грее.
Гали му то цветовете.
Знамето празнично свети.
Нашето - с цвят подредено:
бяло,
зелено,
червено.
НА ХЪЛМА ЦАРЕВЕЦ
Бавен, морен заник
слиза зад баира.
Като древен странник
свири вятър с лира.
И легенди слушам
в нощите потайни.
Янтра лъкатуши,
носи свойте тайни…
На брега надвесен,
в този миг не зная:
тайните й в песен
как да разгадая.
ПРЕД ОБРАЗА НА ЛЕВСКИ
Вглеждам се в очите сини,
в образа - и скъп, и мил…
Знам; от детските години -
Левски справедлив е бил.
И за правда се е борил,
и все скромно е живял.
С робско време той е спорил -
и живота свой е дал.
Днес отново пръска вяра -
и за утрешния ден.
Образът му не догаря, -
дава вяра и на мен!
МОМЧЕТО ОТ КАЛОФЕР
Под скалите бели на Балкана,
във юначно българско градче,
радост Даскал-Ботьовия дом обхвана, -
Господ пак дарява го с момче.
Христо го нарече - за отмяна -
ще порасне, ще си свие дом…
Мина време, но това не стана,
че на робството не сторва то поклон!
Че по дух бе истински потомък
на храбреца Калифер войвода.
Расна и порасна силен момък,
за да викне: „Смърт или Свобода!”
ПАНАГЮРИЩЕ
Този град е полускрит
в топла средногорска пазва.
Той с делата е честит
и легенди ни разказва…
Този град е град свещен
и свещен ще си остане…
Под жестокия ярем -
вял е българското знаме.
И горял е като клада -
в тъмно робство, за да свети.
Град бунтовен и изстрадал -
греят дните му възпети.
С хвърковатия Бенковски,
с Райна - българска княгиня,
с поривите си високи -
той не може да погине!
АПРИЛ-1876
Отново гората в зелено покрил,
приижда през хълмите месец Април.
И птиците - рожби на тая гора -
в гнездата им ланшни отново прибра.
Но аз все си мисля за оня Април -
барутен и кървав, но винаги мил.
Копривщица екнала с изстрела пръв.
Каблешков написал писмото със кръв!
И литнала птица е смелата вест -
и смела, и славна остава до днес.
О, Месец бунтовен, разказваш ми пак:
за свидните жертви на буден Батак;
за литнал към изгрев хвъркат ескадрон -
пред него Бенковски на шеметен кон;
за плодна череша, превърната в топ.
разбудил със гръм петвековния роб!
УЛИЦА „ГУРКО”
От тук Историята мина,
със ехо от копитен звън -
на Гурко конната дружина
по търновския калдъръм.
Начело яздел Генерала -
приветлив, с буйната брада,
сред ореол от бойна слава,
понесъл Кръст и Свобода!
Не гасне подвигът му, грее -
в Историята, в улицата тук.
А тая улица люлее
и стъпките на моя внук.
ШИПКА
Живее Шипка с пролетните бури
и под крилете силни на орли.
Вихрушка зимна пак я гневно брули
и августовска жега я гори…
А споменът от опълченски подвиг
като юнашка птица все кръжи.
Столетов сякаш пак дружини води,
ранен - Калитин знамето държи…
България от Шипка взема дъх
и пази тя свещения си връх!
ТРЕТИ МАРТ
Трети март е славна дата.
Той е Ден на Свободата.
Скъсал петвековно иго, -
радвай му се и помни го.
Опълченците помни ти,
бранили до смърт скалите.
И помни, че руски воини
паднаха в полята бойни…
Вдигай с гордост родното ни знаме,
този Ден за нас голям е!
ПЕСЕН ЗА БАЛКАНА
Балканът стар - гръбнака на България -
е вечна наша българска светиня.
В душите ни той пръска лъчезария
и свети баладичното му име!
Обител непристъпна на орлите,
на българския дух висока кота -
възкръсва още тук Хаджи Димитър,
по чуките ечи гласа на Ботев…
Бунтовни песни той припява вечер.
Балканът е обречен да е вечен!
ИЗВОРЧЕ
Народ без минало какво е -
изсъхнало дърво без корен,
залутан пътник през усое,
напуснал бащините двори -
без път, посока и пътека.
До нас дошли от памтивека
прастари писмена и книги.
Ти разгърни ги,
прочети ги…
Че те са изворче,
което
нашепва думи -
на ума и на сърцето…
ЕСЕННИ ЛИСТА
Като луди пеперуди
разиграват се листата.
Вятър есенен ги буди
и размахват те крилцата.
С него заедно политат,
дълго скитат се в простора.
Тъжни им се струват дните,
тъй далеч от клон и корен.
Свъсен, вятърът ги гони, -
сякаш са деца бездомни…
ЕХО
Кой е бил турист във планина?
Кой е ходил с раница на гръб?
С татко тръгнахме на ранина -
по извит и стръмен горски път.
Будни клони махат ни за поздрав.
Катеричка се люлей на клона.
Утрото пристъпя - свежо, бодро,
слънцето изкачва се по склона.
Горе - сред притихнали простори,
„Ехо…” с пълен глас извиках аз.
„Ехо…” планината в миг повтори -
и отново чух аз своя глас.
ПРИЯТЕЛИ
На Митко и Гошко
Две момчета - палави, игриви -
гонят се сред селската поляна…
Млади кончета ветреят гриви,
по гърба им свети топла пяна…
Тичат двете пъргави момчета,
тичат като пуснати жребчета.
Тичат без почивка, без умора…
тесен е за тях простора!
В БОЛНИЧНАТА СТАЯ
Над слънчевия бял прозорец
черешовият клон е като вежда.
С тъга момчето все нагоре
към пролетния клон поглежда.
При него: хапчета, спринцовки,
дори леглата - тъжнобели.
И някой тежко ще изохка,
а вън - дървета разцъфтели…
И колко му се иска да играе,
но неподвижно е в леглото.
Във болничната бяла стая
борба то води за живота!
МАЛКИЯТ ПИАНИСТ
На Антончо
Щастливо, свиреше момчето
и радваше се на игрите!
то беше весело, додето
чер облак му засенчи дните.
Съдбата рано го прекърши, -
остави го полусираче.
Сега каквото и да върши,
сърцето му по мама плаче…
Играят вън деца до късно,
а него болката го стяга…
играят тънките му пръсти, -
по тъжните клавиши бягат…
МАЛКИЯТ КАВАЛДЖИЯ
Във смълчана градска зала
свири малчуган с кавала.
Старо дядово наследство -
стопля неговото детство.
Свири малък кавалджия.
Лее песента магия…
Слушат старци сладки звуци.
Радват се на верни внуци!
БЪЛГАРЧЕ БЪДИ
И във успехи, и в беди -
ти смело българче бъди!
Синовна чест ти предстои -
достойно българче бъди!
Оставяй слънчеви следи -
ти светло българче бъди!
Помни - и майка, и деди -
ти вярно българче бъди!
И нека Бог над тебе бди -
ти с него българче бъди!
