СУХОВЕЙ
СУХОВЕЙ
Пещ гореща.
Жари суховея…
Дъх задъхан.
Жега и жежава…
Слънцето убива, а не грее
над земята сива, пепелява.
С устни сухи суховеят духа.
Съхне стрък. Изсъхва лист и корен.
Пука се душата, става суха -
също като прегоряла оран.
С черни гърбове лежат баири.
Мъртво време тегне над полето.
Смок невидим нейде тънко свири.
А реката -
змийска риза -
свети…
2001 г.
БОРЪТ
Каква съдба -
живот със риск над пропаст -
от семенцето до самата смърт.
И няма глас, и няма горък вопъл -
живее борът, като воин твърд.
Скалата с яки корени процепил,
към слънцето се устремил с върха.
Не го ли ослепяват страсти слепи?
Мъдрецът бор е победил страха!
ГЛАВНЯ
Димят пожари алчни в планините
и пламъци се вдигат на възбог…
Отровно лют, димът гризе очите
и вие се -
огромен черен смок…
Заплака песен - где си, моя горо,
закрилница и майка, и сестра?
Пресъхва извор.
И изсъхва корен -
като главня сърцето обгоря…
2001 г.
МИЛОСТИНЯ
Все още - денем или в късна доба,
остриганите мургави момчета
звънят у нас…
Подобно две врабчета -
да клъвнат от стотинките ми в джоба.
Стотинките ми все олекотяват
и все по-натежава битието.
Но тези гладни улични врабчета
на моя малък залък се надяват.
Защо се чудя?
Тъй ръка протяга
пред чужди праг и майката родина.
Десницата й крепка бе.
Бе блага.
И се срамуваше от милостиня.
2001 г.
ВЪПРОСИ
По своему щастливец, сред неволи,
край кофата за смет клошар се моли.
Не е откраднал може би трошица,
а хляба си дели с човек и птица…
…Щастлив ли ти си,
дето имаш сметки,
а питбули те пазят и решетки?
Щастлив ли -
зад блиндажи и огради,
които ми напомнят барикади?
2001 г.
ЛЕШОЯДИ
България живее на системи.
Ще оцелява със прелята кръв.
Игли се впиват в изтънелите й вени
и тя за лешоядите е стръв.
И ръфат чужди, ръфат „свои”
изпосталялата й плът.
А тя лежи във своите покои
и чака чужди да я възкресят.
27 юни 2005 г.
