Йордан Кушев

УСМИВКАТА НА МАМА

Нямам радост по-голяма
от усмивката на мама.

Като слънцето изгрява
и с любов ме озарява.

Разцъфтява като цвете
и като звездица свети.

Тя е обич, тя е ласка…
И е винаги прекрасна!

ВРАНА

Докога ли тази врана
ще се скита неопрана?

ако с мръсна перушина
дойде в детската градина,

знам: дежурната ни, Дочка,
ще й сложи черна точка!

СВЕТУЛКА

С какво ли вечер сред полето,
Светулке, светиш ти самичка?
дали си взела от небето
ти най-послушната звездичка?

Дари ми по вечерно време
една звездица и на мене:
щом ида с нея при децата,
ще съм светулка в тъмнината.

БОСОТО ЩУРЧЕ

Всяко лято сред полето скита
босичко Щурчето.

Няма кой да го обуе,
ала свирка ли надуе -

под стръкче или под круша,
всеки песните му слуша.

Докога ли сред несгоди
босоного то ще ходи?

ПАКОСТНИЦИ

Непокорна врабчова дружина
като облаче над нас премина.

Сто врабчета с тънички крачета
долетяха в нашата градина.

Спуснаха се бурно като хала,
над лозницата едва узряла.

Дядо викна: „Брей, че проклетия!”
И удари празни тенекия…

Сто врабчета с тънички крачета
отлетяха - пак за поразия.

ХУКНА ЗАЮ

Хукна Заю през полето, -
гонят го, не се обръща.
Тупка му от страх сърцето…
Ах, защо си няма къща, -
да се скрие, да не тича
и вратите да залости!
Този, който го обича,
ще приема той на гости.

ПЕПЕРУДАТА

Лети от цвят на цвят -
в поля, дъбрави…
Защо като пчелата мед не прави?

Дали не сбира багри от цветята,
да си нашари майсторски крилата?

БЕДА

Крачат врани черни
в угари безмерни.

Крачат гладни врани…
Кой ще ги нахрани?

ОТ СЪН СЪБУДЕН

Бръм-м, бръм-м, бръм-м,
нещо буди ме от сън.

Полусънен аз поглеждам.
Мигом лявата ми вежда
силно бодва я с игла,
разлютила се пчела.
А къде у нея сили
тъй жестоко тя да жили,
даже мене да надвива?

Да ги нямаме такива!

БАБИНА КОЗИЦА

Бабина Козице мила,
ти с какво си се измила

и какво си пила, яла,
че си цяла побеляла?

Ой ти, Бабина Козица -
с Дядо-Мразова брадица.

ГЛУХАРЧЕ

Наричат ме Глухарче,
но глухо аз не съм.
Щом вятърче-другарче
ме буди: „Стига сън!”,

дочувам сред полето -
и хлопки, и звънци -

и слушам ги, додето
запеят в мрак щурци.

ПЛАЧЕЩА ВЪРБА

Как, кажи, да разбера,
че е плачеща върба?

Виж: напролет тя се листи, -
не живее с тъжни мисли.

Зеленее цяло лято,
в клоните - врабци на ято.

Златен вятър в есента
грабва жълтите листа.

Зимата от снежен пух
й ушива нов кожух.

И напролет пак… Така че
не видях веднъж да плаче.

ОГЪНЧЕ ГОРИ

Виждам отдалече:
огънче гори…
И тревите вече
пламнали дори.

Бързам аз нататък
и подтичвам чак…
Гледам: цъфнал Макът -
ален полски Мак.

ЗИМЕН СЪН

Над гори и над поля
сняг отново наваля.

Всичко побеля навън,
Меца готви се за сън.

Сви се в топлата хралупа.
А снегът се трупа, трупа…

Пролетта я пак събуди
и, сънлива, се зачуди:

Где е оня ланшен сняг!
Кой е боднал кукуряк!

ЗИМНА ГОРА

Гората бял кожух облече
и, стоплена, заспа дълбоко.
Сега не шава клонка вече.
Замлъкна даже и потока.

О, нека си поспи гората
и нека не я буди никой!
Ще дойде пролетният вятър
и той от сън ще я повика.

КОЙ?

Кой прозореца разтвори
и ми с песен заговори?

Кой раздвижи в миг клонака
и по покрива затрака?

Кой разбуди вас, ливади,
а на мен криле ми даде?…

И прошепнаха листата:
туй е пролетният вятър.

ЗВЪНЧЕ

Смее се звънче в гората -
весело, игриво…
И разбужда тишината
в утрото щастливо…

ДЪЖД

Над листа и клони
дъжд се рони, рони…

Чуди се детето:
плаче ли небето?

МАЙСТОРЪТ КЪДЕ Е?

Пух се рони от топола.
Тя остава все по-голя.

Майстор има ли? - от пух
да ушие сам кожух.

МЛЕЧЕН ПЪТ

По небесната поляна
дълъг млечен път се точи.
Още помня: първа мама
в чудна вечер го посочи.

Много пъти от тогава
аз го гледам и си мисля:
млякото на дойни крави
някой пътьом е разплискал…

СОЧНИТЕ ЧЕРЕШИ

Припламваха червените череши…
Момче покрай оградата вървеше.

Помахаха му плодовете сочни.
Не се стърпя. Оградата прескочи.

Момчето яде, яде до насита…
И никого за пръв път не попита!

СЛАДЪК ЛИ Е СЛАДОЛЕДЪТ?

Сладък-сладък сладолед,
ала все пак е от лед.

И си прецени навреме
колко „скрежковци” ще вземеш.

Ако с тях ти прекалиш,
болен може да лежиш.

ПЕТЬОВИ ВЪПРОСИ

„Ако мина
през комина,
ще ли стана
черна врана?”

Все за нещо,
все по-смешно,
Петьо пита
без насита.

ИЗЯДЕНАТА ЗАКУСКА

Защо се сърди Руска:
не иска днес закуска.

Дойде след малко батко,
излапа си я сладко…

Остана без закуска
и се разплака Руска.

НА СЕЛО

Колко му е сладко
всичко днес на Владко:

пържени кюфтета,
скове, пюрета,

баницата вита
(и за още пита),

та дори и хляба, -
щом яде при баба.

ТОПКА И МОМЧЕТА

Две момчета топка ритат.
Хем я ритат, хем я питат:

„Ей ти, топчице скоклива,
пъргава си като жива,

но кажи ни теб дали
от ритник не те боли?”

МАШИНИСТ

Трака-трака, трака-трака,
бързо, смело карам влака.

Имам път свободен, чист
и съм вече машинист.

А вагоните след мене:
седем стола наредени.

МОМЧЕ-ЮНАЧЕ

Нито хленчи, нито плаче
нашето момче-юначе.

През гората смело крачи, -
страх не сеща от гризачи.

и добричко за пазач е.
Ала има и „обаче”.

Стига само с него, значи,
редом татко му да крачи.

ХВЪРЧИЛО

Полети в небето,
полети, хвърчило,
полети, където
аз не стигам, мило.

Мога ли да литна,
щом криле си нямам?
Гледам любопитно
пици над Балкана:

като теб се реят
волно над простора
и щастливо пеят
над треви и хора.

ТАЙНА

Казах аз на Райна
моя малка тайна.

Райна не разбрала,
тайната издала.

Казал на Лена,
тя - на Василена.

И дочула Петя,
че шушукат двете…

Тъй при мен обратно -
чудно, непонятно,

върна се случайно
мойта малка тайна.

НА КУКЛЕН ТЕАТЪР

Какво ме води тук ли? -
вълшебниците-кукли.

О, те са ту смешници,
ту весели умници.

Те могат да попеят
и с глас да се посмеят.

А мойта кукла Жана
си знае само: „Ма-ма…”

ТАРАЛЕЖОВА БРАДА

Дядо, днес си като таралеж.
Бузите ми ти с брада бодеш.

И се чудя аз на таралежа:
бива ли да е такъв невежа?

Да се бръсне щом не се научи,
как ли ще целува свойто внуче?

ВСЕКИ МИ СЕ КАРА

Баба ми се кара,
че не ям попара.

Мама ми се кара -
счупих сешоара.

Кака ми се кара, -
скъсах й буквара.

Всеки ден и час
съм виновен аз.

РИБАРЧЕ

Истински рибар съм вече:
имам въдица, живарник.
С татко тръгвам надалече -
там, към селския рибарник.

Зная въдица да вържа.
Зная как се слага стръв.
Сред рибарите набърже
аз рибар ще бъда пръв!

ПОРАСНАЛ

- Мамо, дай да ям!
- Вече си голям.
- Туй добре го знам.
- Е, сложи си сам!

ДОМАШЕН ТЕАТЪР

С десет пръсти на ръцете
татко прави ни театър.
Вдигне ли ги вечер двете:
заиграват на стената
сенките на десет пръсти -
като куклите чевръсти.

Плахо Зайче дългоухо
с лапички само се мие.
Меца, метнала кожуха,
по муцуната се трие.
Лиса, с хитрите мераци,
нещо дебне, прави знаци…

Да се чудиш, най-накрая,
цял театър в нашта стая.

ВЯТЪРКО ВЪЛШЕБЕН

Кажи, Вятърко вълшебен,
раздвижил старата гора:
Подгони ли те някой тебе?
Каква е твоята игра?

ЕСЕНТА-ХУДОЖНИК

И над гори, и над полета
един художник с четка шета.

Под слънце и под месечина
рисува, без да си почине…

Най-пъстрата палитра носи -
след жетви и след сенокоси.

И подарява на децата
картина в есенна позлата.

ГЛАДНИТЕ ВРАБЧЕТА

Две врабчета сиви,
зли и саможиви,

там, на тротоара
за троха се карат…

Милка недалече
спря се и им рече:

„Стига, неразбрани!
Кака ще ви храни.

Гладни сте, душици,
ей ви две мекици.”

ЗИМА В ГОРАТА

Шептяща тишина се спуска
над зимата гора във бяло.
Снежецът под краката хруска
и сякаш всичко е заспало.

Бял облак снежен се отрони,
безшумно слиза на земята.
А горе, в бисерните клони,
една опашчица се мята.

Там катеричка си играе
посред шишарките-звънчета.
Навярно иска да узнае:
звезди ли капят от небето.

ПРОЛЕТНА ИГРА

Слънцето се спуска
ниско над хълма.
Вятър препуска,
семе покълва.

Будят се вече
клони и пъпки.
Нейде далече
чуват се пъпки.

Птиците пеят,
въздуха порят.
Агънца блеят,
скачат из двора.

Тичат децата, -
мира не знаят.
С топлия вятър
дълго играят.

СКАКАЛЕЦ

Скокна пъргав скакалец
като истински храбрец.

И надскочи той, чевръст,
триста пъти своя ръст.

Ех, да имам тая сила,
бих прескочил и могила.