Дамян Дамянов

Дамян Петров Дамянов, български поет и прозаик, е роден на 13.01.1935 г. в град Сливен в учителско семейство. Завършва гимназия в родния си град (1953) и българска филология в Софийския университет (1961). Работи като литературен консултант във вестник „Народна младеж”. От 1968 г. е на щатна работа към писателската група при ЦС на българските профсъюзи, редактор в отдел „Поезия” на списание „Пламък”. Печата от 1949 г. - в. „Сливенско дело”. Книги: „Ако нямаше огън” (1958; 1959), „Очакване” (1960; 1962), „Лирика” (1962), „Поема за щастието” (1963), „Пред олтара на слънцето” (1964), „Стени” (1964), „Преди всичко любов” (поема, 1965), „Като тревата” (1966), „Гимназия „Родина”" (стихове и поеми, 1967), „И си отива лятото” (1968), „Коленича пред тебе” (1968), „Живей така, че… Есета, силуети, импресии” (1969), „Ти приличаш на моя сълза” (1969), „Вчера по същото време” (1971), „И моята България пътува” (1971), „Ако нямаше огън” (1971), „Молба към света” (1973), „Радостно тъжно и светло” (1974), „Ще има връщане” (1976), „Първото име на щастието” (пътеписи, 1976), „Да бяха хляб” (1977), „Хвърчилото се връща” (роман за деца, 1978), „Благословено да е нещото, което!…” (1979), „Стигат ми солта и хляба” (1980), „Тетрадка по всичко” (проза, 1980), „Отворен кръг” (1982), „Таванът” (роман, 1983), „Живей, измислице любов” (1984), „Всеки делник има красота” (1985), „Извървяното” (1985), „Молитва в полунощ” (1986), „Ако нямаше огън” (1987), „Сбогом, бързам!” (разкази, 1989) „Любовна лирика” (1990; 1992), „Още съм жив” (1993; 1999, 2005), „До следващата смърт” (1994), „Обади се, любов!” (1995), „С извинение” (епиграми, 1995), „Остани тази нощ” (1995), „Минава тъжният човек” (1996), „Иска ми се да живея” (1997, 2001), „Душа на възел” (1998), „В духа си вечен” (2000), „Ти и Аз” (2001), „Обичам те, живот” (избрана проза, 2005), „Обича ме, не ме обича” (2007), „До себе си ме възнеси” (2008), „Когато те измислих” (2009), „Душа без покрив” (2010), „Прощална разходка. Непубликувани стихотворения” (2010). Народен деятел на културата. Носител на Димитровска награда, на наградата „Ив. Вазов” за цялостно литературно творчество (1997). Член на Съюза на българските писатели. Превеждан на редица езици. Умира на 06.06.1999 г. в София.


Публикации:


Поезия:

ЛЕВСКИ/ брой 70 февруари 2015

ЕПИГРАМИ/ брой 87 септември 2016

СЛЕДОБЕД - ЧЕТИРИ ЧАСЪТ/ брой 97 юли 2017

БЪЛГАРИЙО, ОТ ОБИЧ ПЛАЧА…/ брой 115 март 2019


Интервю с Дамян Дамянов:

ДАМЯН ДАМЯНОВ И НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА ПРИ ПОСЛЕДНОТО ИМ ИДВАНЕ В ПЛЕВЕН: НЕКА КРЪСТОВЕТЕ ВИ ДА БЪДАТ СВЕТЛИ…/ брой 15 декември 2009

ВСЕКИ ДЕЛНИК ИМА КРАСОТА/ брой 113 януари 2019

ДАМЯН ДАМЯНОВ: „СТРАХУВАМ СЕ ЗА БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИЯ” / брой 126 март 2020

ДАМЯН ДАМЯНОВ: „ИЗГОНИХМЕ ЧОВЕКА ОТ СЕБЕ СИ”/ брой 126 март 2020


Преводи:

Сергей Есенин - ПЕСЕН ЗА ХЛЯБА/ брой 75 юли 2015


За Дамян Дамянов:

Из „НАСРЕЩНИ СТРАХОВЕ” (1996)/ ТРОМПЕТ НА ПЛАЖА/ автор: Атанас Коев/ брой 9 май 2009

ПРОСТО СВИДЕТЕЛ/ автор: Никола Инджов/ брой 16 януари 2010

ОБРУГАНИЯТ/ автор: Никола Инджов/ брой 29 май 2011

ЗАЩО СНИМАХМЕ ФИЛМА ЗА ДАМЯН П. ДАМЯНОВ/ автор: Диана Димих/ брой 70 февруари 2015

ЗАД КАДЪР/ автор: Диана Димих/ брой 74 юни 2015

НЕУГАСВАЩИЯТ ОГЪН НА ЕДНА ПОЕЗИЯ/ автор: Продрум Димов/ брой 126 март 2020


Събития:

НОВА КНИГА ЗА ДАМЯН ДАМЯНОВ