Дамян П. Дамянов

РЕКВИЕМ ЗА ЕДИН НЕЗНАЕН АПТЕКАР

Едва сега научих: бил аптекар,
човекът, който със усмивка мека
ме гледа от портрета сив и прашен.
Аптекарю, отровата е страшна,
когато върху огъня се слага!

…И ти гориш като гергьовско агне,
и разпиляната под теб жарава
брациговската тъмна нощ огрява.
И димен вятър носи по земята
най-сладката отрова - свободата.

Отровата е много силно нещо,
когато е в ръцете на Петлешков!

АПРИЛСКО ВЪВЕДЕНИЕ

Лети колата срещу облаците,
а облаците - срещу мен.
В кръвта ми се запалват образите
на светлия априлски ден,
на туй огромно слънце кърваво
като отсечена глава,
която се търкаля, хвърлена
по ветровитата трева.
Приижда буря. И стихията
в земята изпод мен кънти.
На свода син камбанарията
гърми, за да я извести.
Като бунтовници неверующи
под гръмовитите кълба
се вдигат пак Батак и Перущица.
И вятърът като тръба
ечи над древното Брацигово.
Подир деветдесет лета
Петлешковият глас пак вика ме
по тези кървави места…

Деветдесет дъждовни пролети.
Но кой ли дъжд би тук измил
кръвта и мъката, и волята
на оня, страшния Април?

ЧЕРЕШОВОТО ТОПЧЕ

На мъртвите
и на живите брациговци

Отсечен клон с изсъхнала кора.
Във дулото като в око горещо
се сбираш ти, Българийо - гора
от милион отсечени череши.
О, този топ! О, този грохнал топ
със своите топузи от кантари
е дръзнал вековете да събаря!
Прекланям се пред този дързък роб.
Той надживя вековната мъгла.
Българийо, когато враг те срещне
превръщаш ти черешите в дула,
дулата във разцъфнали череши.

ЗАВРЪЩАНЕ

На Христо Траянов (1) и неговата майка баба Мария

В тази стара брациговска къща
с прогнилия дъсчен чардак.
Ти след толкова зими се връщаш,
за да стоплиш сърцето си пак.

Върху огъня-вечния, ония,
дето с тебе вървя през света…
Срещу теб като стара икона
твойта майка изплува… Виж, тя

още будна и кротка те чака
пред голямата порта навън.
Стъпалата под тебе проплакват.
Тя си мисли, че всичко е сън.

И стои онемяла, прозрачна
тази рухнала планина.
Тя не смее дори да заплаче,
Да не би да прогони съня…

В тази стара брациговска къща
аз съм гост като тебе сега.
Но във твойте зеници се връща
една стара-прастара тъга.

Една мъка, която не криеш.
За какво? По кого? Аз не знам.
По онази сиромашия,
от която израсна ти сам.

По онези загрижени хора,
дето долу минават сега.
Гледам аз от чардака простора
и разбирам в миг твойта тъга.

Че ти, който земята преброди
и видя по света чудеса,
ти, орелът крилат и свободен,
прелетял милион небеса,

не намери друг кът на земята
по-обичан, по-топъл, по-свят
от мъничката къща, която
със чардака си гледа нататък
към зората, към целия свят.

———————

1. Христо Траянов (1926 - 2015) - български писател, родом от Брацигово, публицист, издател, главен редактор и общественик.