Дамян Дамянов

ЛЕВСКИ

Гледам те отсреща на портрета -
образ земен, най-обикновен.
Русо карловско момче, което
бих могъл да срещна всеки ден.
Нищо гениално. Нищо дръзко!
… Просто благ съвременен човек.
Само старомодната ти връзка
е от оня, миналия век.
Само двете ти очи големи,
прегорили тънкия портрет,
прегорили мрак, пространство, време,
гледат два-три века по-напред.
Нищо друго. Тъй обикновен си.
Само по едната простота
си приличаш ти със всички гении.
Като тях минаваш през света.
И защото ходиш все предрешен,
незабележим и тъй голям,
мисля си, че всеки миг те срещам,
без дори да те позная сам.

БЪЛГАРИЙО

Българийо на живи и на мъртви,
Българийо с безброй баташки църкви,
със гробища и с паметници светли,
със този жертвен въздух, който свети
над тебе вечно като вечен огън,
аз искам да те събера във стих. Не мога.
Аз искам цялата да те прегърна.
Ръцете ми не стигат. Как да върна
това, което ти си ми дарила?
Не мога.
И пред братската могила,
пред Шипка и пред Вола коленича.
И без да казвам колко те обичам,
с една сълза, и кървава, и страшна,
за цялата ти обич се отплащам.
Сълза, от радост и от скръб проляна,
сълза, в която ти си цяла сбрана!