Дамян Дамянов

„Бузлуджа” 40, „Скобелев” 16.
Два адреса стари, вече зачертани.
И на двата крий се, точно в кой не знай се,
вече остаряла доста младостта ни.

Стихове наивни, драми и мадами…
Май че бяхме други, казано най-скромно.
Беше време дивно, дето днес го няма.
Време без съпруги, време що се помни.

Ах, къде го вече? Май се поизноси.
Бяхме луди-млади, днес сме старци мъдри.
В тая вечер тъмна светим белокоси,
светим - живи клади на едно отвъдно.

Търсим, но не знай се, споменът где крий се.
И на кой от двата нявгашни адреса -
„Скобелев” 16, „Бузлуджа” 40
днес живей тъгата. Като клоун весел.

25. 5. 1994 г.
Понеделник

——————————

*Стихотворението е свързано с дългогодишното приятелство между поетите Дамян Дамянов и Драгомир Шопов. бел. ред.