„АКО НЯМАШЕ ОГЪН“
Дамян Дамянов (1935 - 1999) е сред най-бележитите писатели в съвременната българска литература. Всяка негова творба от „На двадесет години” (1955) до „Три стихотворения за Вапцаров” (1999) е посрещната с възхищение от читатели и именити автори.
Поезията дава зеленото си рамо на Дамян Дамянов на 30.08.1958 г., когато „Народна младеж” издава сборника му „Ако нямаше огън”.
„На двадесет години”, „Лудият”, „Огън в огнището”, „Щастие”, „Птиците”, „Предсказание”, „След години”, „Приказка за тайната врата”, „Приказка”, „Моя Нова година”, „Лъжа ли беше първата ти ласка?…”, „Последно писмо”, „На сбогуване”, „Ти пак ме гледаш с ласкави очи…” и „Кратка песен през дългата нощ” са произведения, които са отпечатани не само тогава, но и многократно препечатани както в изданията от 1972 г. и 1987 г., така и в антологиите „Живей, измислице любов” (1984) и „Извървяното. Избрани стихотворения” (1985).
Но освен с прочути заглавия, стихосбирката е извезана и с текстове, които са познати на по-тясна публика.
Трябва да прочетем „Затуй ли, че копнях…”, „Сливен”, „Сърце” („Да беше камък, щеше да се пръснеш…”) и „На сбогуване”, за да се убедим, че „Ако нямаше огън” е книгата, която задава тематичните и стиловите характеристики, в които откриваме и ще преоткриваме литературната панорама на Дамян Дамянов.
В стихотворенията „Затуй ли, че копнях…” и „Сливен” усещаме полъха на Дебеляновата естетика.
Новаторският похват, с който писателят соцреалист се откъсва от стилистиката на символиста е свързан с живителната сила у човека.
Въпреки тегобите на съдбата вярата на Дамяновите персонажи не оскъднява. Те обичат „живота волен”, лелеят по безгрижното детство и с мощта на високия си дух търсят красотата в небесния ефир.
„Сърце” („Да беше камък, щеше да се пръснеш…”) и „На сбогуване” са първите завоевания на поета в сферата на любовната и изповедната тема. В тези стихотворения изпъква художествения образ на сърцето, с който авторът описва психологията на човешката душа.
През призмата на сърцето-мъченик съпреживяваме виелиците на човешкия живот и несбъднатата любов.
Чрез фигурата на сърцето-герой наблюдаваме могъщество и великодушие, които побеждават небитието и болката по отиващата си любима; превръщат тленното в нетленно и тягостният миг - в съкровен спомен.
С книгата „Ако нямаше огън” Дамян Дамянов изразява своето писателско и творческо кредо - да пише така, както диша.
Нагонът към органичното и умението да се синтезира всемира в чисто поетично слово превръщат Дамянов в един от най-четените автори за десетилетия напред.
Българската лирика има хиляди очи, но само едно от тях събира стихове, които са хляб за гладните, извор за жадните и надежда за отчаяните - поетичната книга „Ако нямаше огън”.
——————————
Дамян Дамянов. „Ако нямаше огън. Стихове”, С., „Народна младеж”, 1958 г.
