Книгата на Продрум Димов – „Дамян Дамянов. Докосвания” се появява във второ издание, допълнено и обновено, с богато снимково приложение.
Докосванията до творческия свят и жизнената участ на един от най-обичаните български поети продължават да имат широк отзвук. Увеличава се и ще расте интересът към автора, призовал „Свири щурче” в поредна трагедия на нашите многострадални земи.

Песните на Дамян П. Дамянов обединяват ветерани и младежи в различни времена, когато зли сили отново „разчистват” терен, пръскат ни на всички посоки, цепят ни все по-наситно, надяват се да ни доведат до насипно състояние.
Приятелството на Продрум Димов с Дамян Дамянов започва пет години преди смъртта на поета. Години на засилваща се меланхолия, влошаващо се физическо и психическо състояние на заобиколен от обич и от грижи на съпругата си – поетесата Надежда Захариева и своите деца, стопани на дома на „Цариградско шосе”. Това са в същото време и години на депресия на цял народ, за който стана модно да се казва, че заслужава дереджето си, че няма да се вдигне вече от смъртното си легло, че краят му се вижда преди изтичането на ХХІ век.
А Дамян Дамянов е поет със светъл талант, откриващ любовта и там, където победата на омразата изглежда окончателна. Авторът на „Ако нямаше огън” е все по-плътно обсаден от неумолима социална действителност, от промени – ликвидации, унижения, отчаяния, престъпност, безизходици…
Вливайки своето приятелство във всекидневните борби на цялото семейство с депресията на поета, П. Димов надниква в драмата на тоталната разруха, без никога да се помирява с нея и с помирилите се. Страниците на непомирението имат „скрит смисъл”, макар обикновено да изглеждат репортажни, дневникови, журналистически. Незнайно как гостът от Пазарджик винаги продължава разговора, за да не спира той до най-горестните преживявания на поета, до “егоизма, превърнат в държавна политика”, до безразличието пред агонията на милиони човешки същества.

Петко Тотев

Продрум Димов, “Дамян П. Дамянов”. Докосвания”, изд. “Българска книжница”, София, 2009