Елин Пелин
Елин Пелин (18.07. 1877, село Байлово - 03.12.1949, София) е български писател - реалист, класик на българската литература. Псевдоним на Димитър Иванов Стоянов. Роден в семейството с 11 деца на занаятчията и земеделеца Иван Стоянов (Йото Варджията). Учи в Байлово, София, Златица, Панагюрище, Сливен. Не успява да завърши гимназия. Дебютира в печата с разказ през 1895 г. Учителства в родното си село, от 1899 г. живее в столицата, където работи като библиотекар в библиотеката към СУ, в Народната библиотека и като уредник в къщата-музей „Иван Вазов”. Член на БАН (1940), председател на СБП (1940). Пише за възрастни и деца. В златните страници на българската литература остават почти всичките му произведения, издавани в отделни книги от 1904 г. до смъртта му. Погребан в София.
Публикации:
Поезия:
ПРИКАЗКА/ брой 46 декември 2012
ЖЕНСКИТЕ СЪЛЗИ/ брой 85 юни 2016
ЕКОВЕТЕ/ брой 90 декември 2016
Литература за деца:
РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО/ брой 57 декември 2013
ВОДЕНИЧКА/ брой 100 ноември 2017
ЯСНА БАСНЯ/ брой 167 април 2024
Преводи на чужди езици:
ДРЕМА/ превод на руски: Николай Божиков/ брой 79 декември 2015
Критика за Елин Пелин:
За Елин Пелин:
ПРЕДИ 45 ГОДИНИ/ автор: Павел Делирадев/ брой 66 октомври 2014
КРИТИК/ автор: Д. Б. Митов/ брой 76 септември 2015
НЕ Е „ОБЩЕСТВЕНИК”/ автор: Александър Гиргинов/ брой 79 декември 2015
ЕЛИН ПЕЛИН/ брой 90 декември 2016
ЕЛИН ПЕЛИН - БЪЛГАРСКИЯТ СЕЛСКИ УЧИТЕЛ/ автор: Никола Инджов/ брой 97 юли 2017
ЕЛИН ПЕЛИН/ автор: Тоню Бербатoв/ брой 98 септември 2017
ЕЛИН ПЕЛИН, БЪЛГАРАНОВЦИТЕ И СМЕХА/ автор: Стефан Коларов/ брой 116 април 2019
КАТО ЕДНА ВЪЗДИШКА/ автор: Стефан Коларов/ брой 118 юни 2019